Читать «Колекцията» онлайн - страница 41

В сряда сутринта Дъглас Браун се събуди рано и започна да разширява господството си над апартамента на Етел. Миналата вечер, когато се върна от работа, бе приятно изненадан, заварвайки апартамента идеално чист и достатъчно подреден, като се имаха предвид огромните купища хартия на Етел. Никое друго човешко същество не би могло да направи повече. Във фризера намери замразена храна, избра си лазаня и отпиваше от студената бира, докато тя се загряваше. Телевизорът на Етел беше от новите, масивни, четиридесет и пет инчови апарати и той занесе в дневната подноса, за да се храни, докато гледа.

Сега огледа спалнята от удобното й, голямо, застлано с копринени чаршафи легло. Куфарът му беше все още на дивана, а костюмите му висяха на закачалки. По дяволите. Не би било много умно да започне да използва този неин скъп гардероб, но нямаше причини да не заеме другия.

Предишният гардероб очевидно се използваше за прибиране на всякакви боклуци, така че той успя някак си да посмести фотоалбумите и купчините списания и каталози, за да може да използва отделенията за дрехи за костюмите си.

Докато кафето завираше, той се изкъпа, оценявайки блестящо белите плочки и факта, че множеството парфюми и лосиони на Етел сега бяха добре подредени на стъклената поличка вдясно от вратата. Дори хавлиите в шкафчето за бельо бяха внимателно сгънати. Тази мисъл го накара да се смръщи. Парите. Дали тази шведка, която почистваше на Етел, беше намерила парите?

Тази мисъл накара Дъг да изскочи изпод душа, да изтрие настървено слабото си тяло, да се обвие с една хавлия и да се втурне в дневната. Бе оставил една стодоларова банкнота под килима близо до стола. Тя все още беше там. Значи шведката или беше честна, или не я беше забелязала.

Етел беше толкова откачена, помисли си той. Всеки месец, когато чекът от бившия й съпруг дойдеше, тя го осребряваше в стодоларови банкноти.

— Моите пари за лудории — казваше на Дъг. Тези пари харчеше, когато го водеше на вечеря в скъпи ресторанти. — Те ядат боб, а ние се наслаждаваме на хайвер — отбелязваше. — Понякога ги изхарчвам всичките за месец. Понякога остават. От време на време се оглеждам и изпращам остатъка на счетоводителя ми за сметките за дрехи. Ресторанти и дрехи. За това плаща онзи тъп червей през всичките тези години.

Дъг се беше смял заедно с нея, докато се чукаха за здравето на червея Сиймъс. Но онази вечер той беше осъзнал, че Етел няма представа колко точно пари е скрила из апартамента и никога няма да забележи липсата на стотачка-две на месец. Така че той си взимаше от тях през последните две години. Два пъти почти го беше заподозряла, но в мига, в който му кажеше нещо, той се правеше на засегнат и тя веднага оттегляше думите си.

— Ако просто си записваш, когато харчиш тези пари, ще разбереш къде отиват — беше й извикал.

— Съжалявам, Дъг — извини се Етел. — Нали ме познаваш. Някоя муха ми влиза в главата и си отварям голямата уста.