Читать «Колекцията» онлайн - страница 40

6

В сряда сутринта Нийв каза на Майлс за тревогата си относно Етел. Мажейки намръщено сирене върху препеченото хлебче, тя изказа мислите, които я бяха държали будна половината нощ.

— Етел е достатъчно лекомислена, за да отлети без новите си дрехи, но в петък е имала среща с племенника си.

— Или поне така твърди той — намеси се Майлс.

— Точно така. Знам със сигурност, че в четвъртък е предала статия, която е пишела. В четвъртък беше леденостудено, а късно вечерта започна да вали сняг. Петък беше като посред зима.

— Превръщаш се в синоптик — отбеляза Майлс.

— Хайде, Майлс. Мисля, че може би нещо не е наред. Всичките топли палта на Етел бяха в гардероба.

— Нийв, тази жена ще живее вечно. Сякаш виждам как Бог и Дяволът си казват един на друг: „Вземи я, тя е твоя“. — Майлс се усмихна, доволен от шегата си.

Нийв му направи физиономия, ядосана, чене приема тревогата й сериозно, но благодарна за шеговития тон. Кухненският прозорец бе леко открехнат и от него влизаше соленият бриз откъм Хъдзън, който успяваше някак си да замаскира неминуемите отработени газове на хилядите коли, пътуващи по „Хенри Хъдзън паркуей“. Снегът се топеше също толкова бързо, колкото се беше и появил. Пролетта се усещаше във въздуха и може би този факт бе повдигнал духа на Майлс. Или пък имаше нещо друго?

Нийв стана, отиде до печката, взе кафеварката и отново напълни чашите им.

— Днес си в много по-добро настроение — отбеляза тя. — Това означава ли, че си спрял да се безпокоиш заради Ники Сепети?

— Да кажем просто, че съм говорил с Хърб и съм доволен от факта, че Ники няма да може дори да си отвори устата, без един от нашите хора да надникне в нея.

— Разбирам — Нийв знаеше, че не бива да разпитва Майлс повече за това. — Е, да се надяваме тогава, че ще престанеш да се притесняваш за мен. — Тя погледна часовника си. — Трябва да тръгвам. — На вратата се поколеба. — Майлс, познавам гардероба на Етел като петте си пръста. Изчезнала е в четвъртък или в петък в леденостудено време без палто. Как би обяснил това?

Майлс бе започнал да чете „Таймс“. Сега го остави със спокойно изражение.

— Хайде да играем на „представи си“ — предложи той. — Да си представим, че Етел може да е видяла някакво палто на витрината на нечий чужд магазин и е решила, че то е точно каквото й трябва.

Играта на „представи си“ бе започнала, когато Нийв беше на четири години и си беше взела забранената кутия кока-кола. Бе вдигнала поглед иззад отворената врата на хладилника, където допиваше с благоговение последната капка, и бе видяла Майлс да я гледа сурово.

— Имам една хубава идея, татко — бе казала забързано. — Хайде да играем на „представи си“. Да си представим, че кока-колата е била ябълков сок.

Изведнъж Нийв се почувства глупаво.

— Нали затова ти си ченгето, а аз ръководя магазин за дрехи — каза тя.

Но докато се къпеше и си обличаше какаово кафяво кашмирено сако с тесни ръкави и обърнати нагоре маншети и мека черна, дълга до средата на прасеца пола, тя откри грешка в разсъжденията на Майлс. Отдавна кока-колата не беше ябълков сок, а в момента тя би заложила всичко, че Етел не си беше купила палто от някой друг.