Читать «Колекцията» онлайн - страница 34

Истинско изкуство, помисли си Нийв, нещо, което е втора природа на политиците, но не на много от бизнесмените.

Можеше да продължава да го наблюдава, без да бъде забелязана. Какво в Джек Кемпбъл й се струваше познато? Имаше нещо. Беше го срещала преди. Но къде?

Мина един келнер и тя прие втора чаша вино. Втора и последна, но поне като отпиваше от нея, изглеждаше заета.

— Това е Нийв, нали?

В мига, в който му беше обърнала гръб, Джек Кемпбъл се беше насочил към нея. Представи й се.

— Чикаго, преди шест години. Вие се връщахте от ски, а аз пътувах по работа. Заговорихме се пет минути преди самолетът да се приземи. Бяхте много развълнувана от това, че ще откривате магазин за дрехи. Провървя ли ви?

— Чудесно — Нийв смътно си спомняше разговора им. Бе изхвърчала от самолета, за да хване друг полет. Бизнес. Това беше. — А вие не започвахте ли работа при нов издател?

— Очевидно стъпката е била правилна.

— Джек, има някои хора, с които искам да се запознаеш. — Главният редактор на „W“ го дърпаше за ръкава.

— Не искам да ви задържам — бързо каза Нийв. — Но само един въпрос. Разбрах, че Етел Лемстън пише книга за вас. Знаете ли къде мога да я открия?

— Имам домашния й номер. — Той ще ви свърши ли работа?

— Благодаря, но и аз го имам Нийв бързо вдигна ръка, сякаш самообвинявайки се. — Не бива да ви задържам.

Тя се обърна и мина през тълпата, като изведнъж се почувства изморена от глъчката и си даде сметка, че денят бе тежък.

Пред „Сейнт Реджис“ както винаги много хора чакаха за такси. Нийв вдигна рамене, отиде до Пето авеню и тръгна към центъра. Вечерта беше доста приятна. Може би щеше да мине за по-напряко през парка. Разходката до вкъщи щеше да прочисти главата й. Но на „Сентръл парк-сауд“ точно пред нея се появи такси. Тя се поколеба, после хвана дръжката на вратата и, влезе вътре. Изведнъж идеята да върви още една миля на високи токчета й се стори съвсем непривлекателна.

Тя не видя ядосаното изражение на лицето на Дени. Беше чакал търпеливо пред „Сейнт Реджис“ и я беше последвал до Пето авеню. Когато се насочи към парка, той си помисли, че това бе неговият шанс.

В два през нощта Нийв се събуди от дълбокия си сън. Беше сънувала. Стоеше пред гардероба на Етел и правеше списък.

Списък.

— Надявам се да се стопи от жега, където и да се намира.

Това беше. Палтата. Самуреното. Якето. Пелерината. Импрегнираното. Наметката. Кашмиреното. Всички бяха там.

Етел беше предала статията си в четвъртък. Никой не я беше виждал в петък. И двата дни бяха ветровити и ужасно студени. В петък имаше снежна буря. Но всички зимни палта на Етел си бяха на мястото, в гардероба й…