Читать «Колекцията» онлайн - страница 17

— Да?

— Утре. В единадесет часа. Брайънт парк, зад библиотеката. Търси черен шевролет от 84 година.

Дени не си даваше сметка, че се усмихва широко, когато едно изщракване показа, че връзката се е разпаднала.

През снежния уикенд Сиймъс Лемстън се гушеше сам в семейния апартамент на Седемдесет и първа улица и Уест енд авеню. В петък следобед се обади на бармана си.

— Болен съм. Накарай Мати да ме замества до понеделник. — Бе спал дълбоко в петък вечерта — сън на емоционално изхабен човек, но в събота се събуди с ужасен страх.

Рут бе тръгнала с колата към Бостън в четвъртък и бе останала до неделя. Джени, най-малката им дъщеря, бе студентка първокурсничка в Масачузетския университет. Чекът, който бе изпратил за пролетния семестър, се бе върнал като невалиден. Рут бе взела спешно, заем от службата си и бе побързала да замине там с парите. След разтревоженото обаждане на Джени избухна кавга, която сигурно се чуваше на пет пресечки от дома им.

— По дяволите, Рут, правя всичко по силите си — бе извикал той. — Бизнесът не върви. След като и трите ни деца са в колежи, моя ли е вината, че парите не достигат? Да не би да си мислиш, че фабрикувам пари?

Изправиха са един срещу друг — уплашени, изтощени, отчаяни. Засрами се от отвращението, което се четеше в очите й. Знаеше, че старостта не го беше разкрасила. Беше на шестдесет и две. Бе оформил високата си пет фута и десет инча фигура с тренировки, но сега имаше шкембенце, което не искаше да изчезне. Някога гъстата му пясъчна коса оредяваше и бе станала мръсножълта на цвят, а очилата му за четене подчертаваха подпухналостта на лицето му. Понякога поглеждаше в огледалото, после снимката от сватбата му с Рут. И двамата в хубави костюми, и двамата приближаващи четиридесет, втори брак и за двамата, щастливи, жадуващи един за друг. Барът вървеше страхотно и макар че бе направил дяволски ипотеки, бе сигурен, че ще може да ги откупи след две години. Спокойната, прибрана Рут бе за него като благословия, след като бе живял с Етел.

— Спокойствието ще си струва всеки цент, който съм платил за него — беше казал на адвоката си, който не искаше той да се съгласи да плаща доживотна издръжка.

Бе на върха на щастието си, когато се роди Марси. Неочаквано две години по-късно я последва Линда. Бяха шокирани, когато се появи Джени, след като с Рут наближаваха четиридесет и пет.

Стройното тяло на Рут бе наедряло. Когато наемът за бара се удвои и утрои, а постоянните клиенти се преместиха, на спокойното й лице се бе появило изражението на постоянно безпокойство. Тя толкова много искаше да даде нещо на момичетата, нещо, което не можеха да си позволят. Той често й се сопваше: „Защо вместо купища боклуци да не им дадем щастлив дом?“

Последните години, с разходите за колежите, бяха мъчителни. Просто нямаше достатъчно пари. А и тези хиляда долара месечно за Етел, докато не се омъжеше или не умреше, се бяха превърнали в огнище на раздора, огнище, което Рут постоянно разпалваше.

— Отиди отново в съда, за Бога — непрекъснато повтаряше тя. — Кажи на съдията, че не можеш да си позволиш да изучиш децата си, а тази паразитка печели цяло състояние. Тя няма нужда от парите ти. Има повече, отколкото може да изхарчи.