Читать «Колекцията» онлайн - страница 15

Рената бе тази, която го бе запознала с удоволствието от изтънчените ястия, радостта от макароните, сьомгата, вкусните салати, миришещи на чесън. Нийв бе наследила кулинарните умения на майка си, но Майлс си даде сметка, че с времето и той се бе научил да прави дяволски хубава салата.

В седем без десет започна силно да се тревожи за Нийв. Вероятно имаше много малко таксита. „Мили Боже, не я оставяй да минава през парка в нощ като тази.“ Обади се в магазина, но никой не отговаряше. Когато тя се появи, борейки се с преметнатите през рамото й торби с дрехи и мъкнейки кашоните, той вече бе готов да се обади в управлението и да помоли да претърсят парка. Стисна здраво зъби, за да не си го признае.

Вместо това, докато поемаше кутиите от ръцете й, успя да си придаде учудено изражение.

— Да не би отново да е Коледа? — попита той. — От Нийв за Нийв с любов? Да не би да си изхарчила печалбата от днешния ден за себе си?

— Не бъди такъв умник, Майлс — отвърна ядосано Нийв. — Казвам ти, Етел Лемстън може да е добра клиентка, но също така е и в дяволска беда. — Докато слагаше кутиите върху дивана, разказа накратко за опита си да занесе дрехите на Етел.

Майлс изглеждаше разтревожен.

— Етел Лемстън? Тя не беше ли онази досадница, която бе поканила на коледното парти?

— Позна. — Нийв импулсивно бе поканила Етел на ежегодното коледно парти, което с Майлс организираха в апартамента. След като бе притиснала архиепископ Стентън до стената и му бе обяснила защо католическата църква вече не е в крак с двадесети век, Етел бе разбрала, че Майлс е вдовец и през цялата вечер не се беше отлепила от него.

— Не ми пука дали няма да ти се наложи да опънеш палатка пред вратата й през следващите две години — предупреди Майлс. — Не разрешавай на тази жена да прекрачи прага ни.

3

Съвсем не се покриваше с представата на Дени Адлер за добро прекарване на времето да се скъсва от бачкане в деликатесния магазин на Източна осемдесет и трета улица и „Лексингтън“ срещу минимална заплата плюс бакшишите. Но Дени имаше проблем. Беше в изпитателен срок. Социалният работник, който отговаряше за него — Майк Туй, беше една свиня, която обичаше властта, дадена му от управата на щат Ню Йорк. Дени знаеше, че ако не работи, няма да може да изхарчи и цент, без Туй да го попита от какво живее, така че работеше, мразейки всеки миг.

Бе наел една мръсна стая в долнопробен хотел на Първо авеню и Сто и пета улица. Онова, което социалният работник не знаеше, бе, че Дени прекарваше по-голямата част от свободното си време, просейки по улиците. Променяше мястото и костюма си през няколко дни. Понякога се обличаше като скитник, слагаше си парцаливи дрехи и опърпани маратонки, размазваше мръсотия по лицето и косата си. Облягаше се до някоя сграда, държейки в ръка скъсана кутия, на която пишеше: „Помогнете, гладен съм“.

На това глупаците кълвяха най-много.

Друг път си обличаше избелели военни дрехи и си слагаше сива перука и тъмни очила. В ръката си държеше консервена кутия, а на палтото си закачаше надпис „Бездомен ветеран“. Кутията в краката му бързо се изпълваше с монета от по четвърт долар и десет цента.