Читать «Колекцията» онлайн - страница 16

По този начин Дени лесно печелеше джобни пари. Не беше като да замисли истинска работа, но поддържаше формата му. Само един или два пъти, когато бе попаднал на пияници с малко пари, се бе поддавал на желанието си да затрие някого. Но ченгетата не даваха пукната пара, когато пребиеха или намушкаха някой пияница или скитник, така че практически не поемаше никакъв риск.

След три месеца изпитателният му срок щеше да изтече и тогава можеше да изчезне и да реши къде е най-добре да насочи силите си. Дори социалният работник започваше да се отпуска. В събота сутринта Туй му се обади в магазина. Дени можеше да си представи дребната фигура на Майк в мърлявия му кабинет.

— Говорих с шефа ти, Дени. Каза ми, че си един от най-надеждните му работници.

— Благодаря, сър.

Ако стоеше пред бюрото на Туй, Дени щеше да скърши ръце в израз на нервна благодарност. Щеше да направи така, че бледокафявите му очи да се насълзят, а гънките си устни щеше да извие в усмивка. Вместо това той изпсува тихо в телефонната слушалка.

— Дени, можеш да пропуснеш идването си при мен в понеделник. Програмата ми е натоварена, а ти си един от хората, на които знам, че мога да вярвам. Ще се видим следващата седмица.

— Да, сър — Дени затвори телефона. Подобие на усмивка образува бръчки под издадените му скули. Половината от тридесет и седемте му години бяха прекарани в затвора, като се започнеше от първия му обир, когато бе дванадесетгодишен. Кожата му бе просмукана от сивкава затворническа бледност.

Огледа магазина, хвърли поглед на противно хубавите, сякаш направени от сладолед, масички и метални столове, на белия, изработен от форми на плот, на таблото със специалитетите за обяд, на добре облечените, зачели се във вестниците си редовни посетители, хранещи се с френски сандвичи или юфка. Викът на управителя го откъсна от мечтите за това какво би желал да направи на това заведение и на Майк Туй.

— Ей, Адлер, я се размърдай! Тези поръчки няма да се доставят сами.

— Да, сър! — „Брой до нула при «да, сър»!“ — помисли си Дени, докато грабваше якето си и кашона с хартиени пликчета.

Когато се върна в магазина, управителят тъкмо вдигаше телефона. Погледна Дени с обичайното си кисело изражение.

— Казах ти, никакви лични обаждания през работно време — бутна слушалката в ръката на Дени.

Единственият човек, който му се обаждаше тук, беше Майк Туй. Дени изръмжа името си и чу приглушено „Здрасти, Дени“. Веднага позна гласа. Големия Чарли Сантино. Преди десет години Дени бе делил една килия в Атика с Големия Чарли и от време на време вършеше по някоя работа за него. Знаеше, че Чарли има солидни връзки с престъпния свят.

Дени се направи, че не забелязва изписаното по лицето на управителя „Приключвай с това“. В момента на бара седяха само двама души. Масите бяха празни. Имаше приятното усещане, че каквото и да бе онова, което Чарли искаше, то щеше да е интересно. Автоматично се завъртя към стената и прикри слушалката с ръка.