Читать «Колекцията» онлайн - страница 14

— Едва успяхме да те накараме да завършиш гимназия — отбеляза той. — Не че природата те е лишила от заложби, но никога не си имал интерес към книгите.

Четири години след това, завършвайки magna cum lande13, Майлс постъпи в правния факултет. Баща му бе доволен, но го предупреди:

— Все още в душата си си ченге. Не забравяй за това, след като получиш мечтаните си дипломи.

Правният факултет. Кабинетът на областния прокурор. Частна практика. Точно тогава бе осъзнал колко е лесно за един добър адвокат да измъкне престъпника. Не можеше да го прави. Бе се възползвал от шанса да стане прокурор.

Това беше през 1958 година. Тогава бе на тридесет и седем. През изминалите години се беше срещнал с много момичета и видя как се женеха едно след друго. Но някак си всеки път, когато се приближаваше до женитбата, един глас прошепваше в ухото му:

— Има нещо повече. Изчакай малко.

Мисълта да отиде отново в Италия го бе завладяла постепенно.

— Да стрелят по теб из Европа, съвсем не е същото, като да пътуваш из нея — каза майка му, когато внимателно сподели плановете си, докато вечеряха. После го попита: — Защо не се отбиеш при онова семейство, което те скри в Понтици? Не вярвам да си бил в състояние да им благодариш тогава.

Все още благославяше майка си за този съвет. Защото когато почука на вратата им, отвори я Рената — висока и елегантна, така че той бе само с половин глава над нея. Рената, която каза невярващо:

— Знам кой си. Аз те доведох у дома онази нощ.

— Как можеш да си спомняш? — попита той.

— Баща ми ме снима с теб, преди да те отведат. През цялото време снимката стои на тоалетката ми.

След три седмици се ожениха. Следващите единадесет години бяха най-щастливите в живота му.

Майлс отиде до прозореца и погледна навън. Според календара пролетта бе настъпила преди седмица, но никой не си беше направил труда да го каже на майката Природа. Опита се да не си спомня колко Рената обичаше да се разхожда по снега.

Изплакна чашата от кафето и чинията от салатата и ги сложи в сушилката. „Ако изведнъж всички риби тон в света изчезнеха, какво щяха да обядват хората, които са на диета?“ — помисли си той. Може би отново щяха да се върнат към хубавите, дебели хамбургери. Мисълта накара устата му да се изпълни със слюнка. Но това му напомни, че от него се очакваше да размрази соса за макароните.

В шест часа започна да приготвя вечерята. Извади от хладилника продуктите за салата и умело наряза на ситно маруля, парчета зелени чушки и счука лук. Подсъзнателно се усмихна на себе си, спомняйки си как, докато растеше, си мислеше, че салата означава домати и маруля с майонеза. Майка му бе прекрасна жена, но очевидно призванието й не бе готвенето. Също така тя печеше месото, „докато всички микроби не умрат“, така че свинското или стекът бяха достатъчно твърди, за да бъдат сцепвани от каратист, а не рязани с нож.