Читать «Колекцията» онлайн - страница 140

„Антони де ла Салва посещава чикагския «Аквариум» в началото на 1972 г. и среща вдъхновението си сред подводната красота на величествената експозиция на тихоокеанския риф.

Часове наред върви из стаите и скицира подводното царство, където прекрасните морски създания си съперничат сред чудесната растителност, кораловите дървета и стотиците изумително оцветени миди. Скицира тези цветове в мотивите и комбинациите, дадени им от природата. Изучава движенията на морските обитатели, така че да може да предаде с ножицата и платовете онази плавна грациозност, дадена им по рождение.

Жени, приберете мъжките си костюми и вечерните рокли с набрани ръкави и огромни поли в задната част на гардеробите си. Това е вашата година да бъдете красиви. Благодарим ти, Антони де ла Салва.“

Предполагам, че наистина е добър, помисли си Джек и започна да събира материалите за Де ла Салва накуп. После се замисли какво го безпокоеше. Имаше нещо, което му се беше изплъзнало. Какво беше то? Беше чел последния вариант на статията на Етел. Сега погледна предпоследния.

Той беше изпъстрен с бележки. „Чикагският Аквариум — провери датата, на която го е посетил!“ С кламер Етел беше прикрепила една илюстрация на колекцията „Пасифик рийф“ в горната част на работния си екземпляр. До нея беше нарисувала една скица.

Устата на Джек изсъхна. Беше виждал тази скица през последните няколко дни. Беше я виждал на изпоцапаните страници в готварската книга на Рената Кърни.

А и „Аквариумът“. Провери датата. Естествено! Ужасен, той започна да разбира. Трябваше да бъде сигурен. Беше почти шест часът. Това означаваше, че в Чикаго беше почти пет. Бързо набра информационния код на Чикаго.

В пет без една минута чикагско време номерът, който беше набрал, отговори.

— Моля, потърсете директора сутринта — каза му безстрастен глас.

— Съобщете му името ми. Познава ме. Налага се да говоря с него веднага и нека ви кажа, госпожо, че ако открия, че е бил там и вие не сте ме свързали, ще се погрижа да ви уволнят.

— Ще ви свържа, сър.

Миг по-късно един изненадан глас попита:

— Какво има, Джек?

Въпросът се изплъзна от устните на Джек. Той усети, че ръцете му бяха студени и влажни. Нийв, помисли си, Нийв, бъди предпазлива. Втренчи се в статията на Етел и видя къде беше написала: „Ние приветстваме Антони Де ла Салва за това, че създаде Пасифик рийф луук“. После Етел беше зачертала името Де ла Салва и беше написала върху него: „дизайнера на Пасифик рийф луук“.

Отговорът на уредника на „Аквариума“ беше дори по-страшен, отколкото беше очаквал.