Читать «Сърце назаем» онлайн - страница 18

— Разполагаш и с обаждането от мобилния телефон на Олдрич на мобилния на Истън. Недоумявам какво би обяснил Мур и за него. — Уесли се облегна назад в стола. — Емили, длъжен съм да призная, че когато ти дадох случая, тук имаше известно недоволство. Но аз го направих, защото смятам, че си готова, и съм сигурен, че ще се справиш в съда.

Емили се усмихна печално.

— Ако можеш да ми кажеш как да преобразя Джими Истън във вдъхващ доверие свидетел, ще съм ти изключително признателна. Купихме му тъмносин костюм за процеса, но и двамата знаем на какво ще прилича: същинска риба на сухо. Когато говорих с него в затвора, забелязах, че боята за обувки, с която си беше намазал косата, избледнява, но това не подобрява особено външния му вид.

Уесли свъси замислено вежди.

— Емили, не ме интересува как ще изглежда Истън. Разполагаш с позвъняването на Олдрич до него и с описанието на всекидневната. Дори Истън да не се представи добре, тези два факта не могат да бъдат променени.

— Тогава защо Мур настоява за съдебен процес? Категорично отказа извънсъдебно споразумение, дори когато Истън се появи в картинката. Просто не знам какво цели, а и се съмнявам, че Истън ще издържи при кръстосания разпит на Мур.

— Съвсем скоро ще разберем — отвърна Уесли с необичайно мек тон.

Емили долови промяната и сякаш прочете мислите му. Започва да се притеснява, че Олдрич ще бъде оправдан, каза си тя. Това няма да е провал само за мен. Ще решат, че грешно е преценил, като ми е прехвърлил случая. Няма да е добре за него, особено преди дебата в Сената за високия пост.

Тя поздрави Уесли още веднъж за номинацията и си тръгна.

Рано сутринта обаче отново препрочиташе бележките по делото в кабинета си бе прекарала по-голямата част от уикенда там.

Да е жив и здрав Зак, помисли си тя няколко пъти през почивните дни. Сети се колко неохотно бе склонила в началото да е нещо повече от любезна съседка с него. Сега му беше благодарна, че храни и разхожда Бес. Той го правеше дори през кратките й ваканции — твърдеше, че е излишно да дава кучето в приют.

— Станахме приятели — сподели Зак по неговия стеснителен начин. — Тя ще е в добри ръце.

Но в неделя, когато се върна вкъщи в десет вечерта, Емили завари Зак да седи в остъклената част на верандата с Бес в скута и да гледа телевизия.

— Просто си правим компания — обясни той усмихнат. — Реших, че си на вечеря с приятели.

Емили понечи да обясни, че си е занесла сандвич и плод в службата, защото се е наложило да работи до късно, но се спря. Не му дължеше никакво обяснение. В този момент ясно си даде сметка какво точно става: Зак бе самотник и сега несъзнателно насочваше вниманието си от Бес към нея.

Обзе я смразяващо чувство и тя дори потрепери.

11.

В неделя вечерта преди процеса Ричард Мур и синът му Кол, който му помагаше да изготви защитата, вечеряха с Грег Олдрич и Кати в клуба в сградата на Грег. Резервираха малко затворено сепаре, за да разговарят необезпокоявани и да предпазят Грег от любопитни погледи.

Ричард, ненадминат събеседник, няколко пъти успя да накара Грег и Кати да се усмихнат и дори да се засмеят, докато им сервираха салатите и предястията. Определено поуспокоената Кати се извини преди десерта: