Читать «Сърце назаем» онлайн - страница 19

— Обещах на татко, че ако ми позволи да остана вкъщи по време на процеса, няма да изоставам с уроците. Сега отивам да уча.

— Какво волево и зряло дете — отбеляза Мур, щом тя си тръгна. — Страхотно си се справил с нея.

— Не престава да ме изненадва — призна Олдрич. — Предупреди, че няма да остане за десерта, защото очаква да обсъдим някои неща в последния момент. Права ли е?

Ричард Мур погледна клиента си през масата. През шестте месеца, откакто го обвиниха, Грег се бе състарил с десет години. Отслабна и макар лицето му да беше все още привлекателно, изглеждаше уморен и имаше тъмни кръгове под очите.

Кол, по-младо копие на Ричард, се бе посветил изцяло на този случай и бе изразил опасенията си за изхода на делото:

— Татко, в негов интерес е да поиска споразумение. Защо не го разбира? Какви са мотивите му да отказва да преговаряме с прокурора?

И Ричард Мур често си задаваше този въпрос, но не очакваше да получи отговор. Грег Олдрич желаеше да убеди не само съдебните заседатели, но и самия себе си, че е невинен. Само веднъж спомена колко е бил изненадан и дори шокиран, щом си дал сметка, че е тичал повече от два часа сутринта, когато умряла Натали. Сякаш самият той не е сигурен, помисли си Мур. Дали защото иска да отрече пред себе си, че я е убил, и затова съзнателно изтрива спомена от паметта си? Не за пръв път се сблъсквам с подобно поведение. С Кол дори си говорехме, че не е изключено той да е убил Натали…

Сервитьорът се приближи. И тримата поръчаха кафе и се отказаха от десерта. След това Ричард Мур се прокашля и подхвана:

— Грег, най-добре е да не повдигам повече този въпрос. Никога не си искал споразумение с прокурора, но вероятно не е късно да помолим за такова. Иначе те грози опасност да прекараш остатъка от живота си в затвора. Ако трябва да съм честен, според мен и те се притесняват за това дело. Положително ще постигнем споразумение за двайсетгодишна присъда. Не е малко, но ще излезеш шейсетгодишен и ще ти предстоят доста години живот.

— Двайсет години? — сопна се Грег. — Само двайсет години?! Защо не им се обадим още сега? Ако изчакаме, рискуваме да не ни предложат толкова изгодна оферта!

Говореше възбудено и все по-високо. Хвърли салфетката на масата. При появата на сервитьора направи видимо усилие да се успокои, а после погледна първо Ричард, после Кол и накрая отново Ричард.

— Седим сега тримата, облечени в костюми по поръчка, вечеряме в частен клуб в сграда на Парк Авеню и ти ми предлагаш да прекарам следващите двайсет години в затвора, за да не умра там? И това при положение, че въобще постигнем споразумение? — Взе чашата си и изпи еспресото на един дъх. — Ричард, настоявам за съдебен процес. Няма да изоставя дъщеря си. Има и още нещо: обичах Натали! Няма начин да съм й причинил това. Както ти казах — възнамерявам да дам показания. Сега, ако ме извините, смятам да поспя малко. Ще бъда в кабинета ти утре в осем, после отиваме в съда. Като екип, надявам се.