Читать «Сърце назаем» онлайн - страница 16

Грег се обади в деня, когато го обвиниха.

— Майк, предполагам, че ще следиш процеса в предаването си?

— Да.

— Ще те улесня. Няма да те питам дали вярваш в историята на Истън, но според мен е най-добре да преустановим контактите си по време на процеса.

— Май си прав, Грег.

Помежду им се възцари неловко мълчание.

През последните шест месеца не се виждаха много. От време на време се засичаха на театър или коктейл и си кимваха отдалече. Сега процесът бе насрочен за петнайсети септември, другия понеделник. Майк смяташе да го отразява по обичайния начин: най-същественото от показанията през деня, после дискусия между членовете на екипа му от правни експерти. Извади голям късмет, че съдията разреши в залата да има камери. Документален материал от съда винаги привлича зрителите.

Очакваше, че Грег ще се овладее, независимо от обвиненията на прокурора. Но все пак той беше много емоционален човек. На възпоминателната служба за Натали се държеше, ала по-късно същата вечер в апартамента си, в присъствието единствено на майката на Натали, на Кати и Майк, се разрида неудържимо и смутен излезе от стаята.

Несъмнено беше луд по жена си. Но дали избликът му беше плод на мъка, или на разкаяние? Може би бе породен от ужаса, че ще прекара остатъка от живота си зад решетките? Майк вече не знаеше какво да мисли. Кой знае защо, щом се сетеше за вечерта, когато Грег се срина, пред него изплуваше образът на Скот Патерсън, който разлепя плакати със снимки на изчезналата си съпруга, която всъщност беше убил и хвърлил в Тихия океан.

— Майк?

Секретарката му се обаждаше по интеркома. Сепнат от прекъсването, Майкъл измърмори:

— Да, Лиз?

— Кати Олдрич е тук. Иска да те види.

— Кати! Разбира се. Покани я.

Майк се изправи бързо и застана пред бюрото. Вратата се отвори и той посрещна с прегръдка стройното златокосо четиринайсетгодишно момиче.

— Кати, ужасно ми липсваше.

Усети, че тя трепери в ръцете му.

— Майк, страшно съм изплашена. Кажи ми, че няма начин да обявят татко за виновен.

— Кати, баща ти разполага с добър адвокат. С най-добрия. Всичко се гради на показанията на осъждан престъпник.

— Защо не сме те виждали от шест месеца? — вгледа се тя в лицето му.

Майк я отведе при удобните фотьойли пред прозореца с изглед към площадката за зимни кънки на Рокфелер Сентър. Щом се настаниха, взе ръката й в своята.

— Кати, идеята беше на баща ти, не моя.

— Не, Майк. Когато ти направи предложението, той всъщност те изпитваше. Ако си убеден, че е невинен, няма да се съгласиш, обясни ми той.

Майк се смути от гнева и обидата, които забеляза в погледа й. Нима беше права?

— Кати, аз съм журналист. Не е редно да съм запознат със защитата на баща ти. Ако влизам и излизам от апартамента ви, неизбежно ще чуя нещо, което не бива да знам. Както стоят нещата сега, ще кажа многократно на зрителите, че съм близък приятел на баща ти, но няма да говоря с него, докато делото не приключи.

— Можеш ли да помогнеш да се повлияе на общественото мнение, за да бъде оправдан… — Кати се поколеба, преди да продължи: — Когато го оправдаят, хората ще разберат, че е невинен, че е несправедливо обвинен.