Читать «Сърце назаем» онлайн - страница 17

— Кати, широката публика трябва сама да реши.

Кати Олдрич издърпа ръката си от неговата и се изправи.

— Трябва да се върна в „Чоут“ за есенния срок, но няма да го направя. Ще взема частен учител, за да не изоставам. Ще присъствам на процеса всеки ден. Татко има нужда от стабилен човек до себе си. Надявах се и ти да си там. Татко винаги е казвал, че си невероятно добър защитник. — И без да дочака отговор, тя се запъти бързо към вратата. Хвана дръжката, обърна се и добави: — Очаквам да привлечеш много зрители, Майк. Ако стане, положително ще получиш голяма премия.

10.

В края на седмицата преди процеса Емили оценяваше с умерен оптимизъм подготовката си като „добра“. Лятото се стопи неусетно. През юли тя успя да вземе седмица отпуска и гостува на баща си и съпругата му Джоан във Флорида. Прекара пет дни през август с брат си Джак и семейството му в Калифорния.

Беше чудесно да ги види отново, но мислите й бяха постоянно заети с предстоящия процес. През юли и август старателно разпита осемнайсетте свидетели, които щеше да призове, и знаеше показанията им почти наизуст.

Заетостта около подготовката на процеса успя да притъпи леко мъката по Марк. Той все още ужасно й липсваше, но тя вече не се измъчваше по десетина пъти на ден с мисълта: „Ако беше останал жив, ако беше останал жив…“

Сега, когато се срещаше с потенциалните свидетели, единствено Грег Олдрич завладяваше съзнанието й. Случваше се най-вече когато изслушваше приятелите на Натали. От тях научи колко зле се е чувствала тя, защото всеки ден получавала поне по едно обаждане или съобщение от Грег с гореща молба да даде шанс на брака им.

— Виждала съм я няколко пъти да избухва в сълзи — гневно сподели Лайза Кент, близка нейна приятелка. — Много държеше на него. Дори смятам, че го обичаше. Но просто бракът им не се получи. Тя се надяваше да го задържи като свой импресарио, но бързо осъзна, че е прекалено емоционален по отношение на нея и постоянните контакти само ще усложнят нещата.

Емили разбра, че от Лайза ще излезе добър свидетел.

Късно в петък следобед, три дни преди началото на процеса, Тед Уесли я повика в кабинета си. Изглеждаше доста въодушевен.

— Затвори вратата — нареди той. — Имам да ти казвам нещо.

— Чакай да се сетя. Имаш новини от Вашингтон.

— Обадиха ми се преди петнайсет минути. Ти си първата в службата, на която казвам. Утре президентът ще обяви, че ме номинира за главен прокурор.

— Тед, това е чудесно! Каква чест! Никой не го заслужава повече от теб.

Тя искрено се радваше за него.

— Да не избързваме. Сенатът ще се произнесе през следващите няколко седмици. Донякъде съм доволен, че стана така. Ще ми се да съм тук, докато трае процесът срещу Олдрич. Искам да видя как ще бъде осъден.

— И аз. Голям късмет е, че Истън си спомня толкова много подробности от всекидневната на Грег Олдрич. Дори с досието на Истън, не виждам как Мур ще даде правдоподобно обяснение.