Читать «Сърце назаем» онлайн - страница 14

Телефонът иззвъня. Емили вдигна слушалката.

— Госпожа Милс е тук — докладва секретарката.

— Добре. Ще я приема веднага.

Розен се изправи и каза, че ще я доведе.

Трайън не помръдна и Емили го изгледа втренчено.

— Ще ни трябва още един стол. Имаш ли нещо против да донесеш?

Трайън се надигна неохотно.

— Наистина ли ти трябваме и двамата? Довършвам доклада по случая „Карън“. Не вярвам мама да съобщи нещо изненадващо.

— Казва се госпожа Алис Милс. — Емили не си даде труд да прикрие раздразнението си. — Ще ти бъда благодарна, ако си малко по-любезен.

— По-спокойно, Емили. Нямам нужда от инструктаж. — Погледна я право в очите. — И не забравяй, че съм работил в тази служба, когато ти си била в трети клас.

Влизайки с Алис Милс, Розен се размина на вратата с Трайън. Емили мигом съзря тъгата по лицето на възрастната жена, лекото потреперване на брадичката. Направи й впечатление, че костюмът й е прекалено широк. Изправи се да се представи и изрази съболезнованията си, а после я покани да седне. Обясни й, че тя ще води делото и ще направи всичко възможно да осъди Грег Олдрич, за да възтържествува справедливостта.

— И, моля те, наричай ме Емили — завърши тя.

— Благодаря — промълви госпожа Милс. — Трябва да ти кажа, че хората от твоята служба се държат изключително мило. Ще ми се да можеха да върнат дъщеря ми.

В съзнанието на Емили се мярна образът на Марк, когато се сбогува за последен път с нея.

— Ще ми се и аз да можех да я върна — промърмори тя, като се надяваше лекото треперене на гласа й да не се долавя.

През следващия час, без да бърза, Емили уточни показанията на Милс, дадени преди две години. За нейна изненада скоро стана ясно, че майката на Натали все още се съмнява във вината на Грег Олдрич.

— Когато ми казаха за Истън, бях покрусена и съсипана, но поне беше облекчение да узная истината. Но колкото повече чета за този тип, толкова повече се чудя.

Ако и съдебните заседатели разсъждават така, ще се проваля, помисли си Емили. Премина към следващия въпрос, който искаше да обсъдят.

— Госпожо Милс, съквартирантката на Натали, Джами Ивънс, е била убита в Сентрал Парк преди много години. Натали е смятала, че извършителят може да е мистериозният мъж, с когото Джами се е срещала.

— И Джами, и Натали вече ги няма — поклати глава Алис Милс, като с усилие сдържаше сълзите си. — И двете са убити… Кой можеше да си представи такава трагедия? — Избърса очи с книжна кърпичка и продължи: — Натали грешеше. Видяла снимката в портфейла на Джами веднъж, но това било поне месец преди убийството. Възможно е самата Джами да я е изхвърлила. Според мен Натали реагира така, защото изпитваше онова, което аз изпитвам в момента. С Джами бяха изключително близки. Имаше потребност да обвини някого, да го накаже за смъртта й.