Читать «Сърце назаем» онлайн - страница 12

— Изчакайте малко — съветваше я той. — После боядисайте стените бели. Това ще й придаде свеж и привлекателен вид. Едва тогава я предложете на пазара.

Алис разбираше, че мъжът не е нито невъзпитан, нито нечувствителен, но мисълта да заличи всички следи от Натали беше болезнена. Щом договорните им отношения около продажбата на имота приключиха, тя не го потърси повече.

Пристигна на „Порт Оторити“. Както обикновено там гъмжеше от хора едни влизаха, други излизаха от автогарата и бързаха към секторите да хванат автобус или такси. И това място й навяваше спомени. Виждаше се как бърза с Натали след училище, за да не закъснеят за пробните снимки за телевизионна реклама — това започна още когато дъщеря й беше в детската градина.

Дори тогава хората се спираха да я погледнат, припомни си Алис, докато чакаше да си купи двупосочен билет за Хакенсак, Ню Джърси. По онова време другите деца носеха дълги коси, само Натали беше подстригана като паж. Беше красиво дете и се открояваше.

Нещо повече — беше родена за звезда.

Независимо от всичките изминали години, почти по навик понечи да поеме към сектор 210, откъдето тръгваше автобуса за Клостър, но с натежали крака отиде до 232 и зачака автобуса за Хакенсак.

След час вече изкачваше стъпалата към съда на окръг Бергън. Остави чантата си да мине през електронния монитор на охраната и плахо попита кой асансьор ще я отведе до офиса на прокурора на втория етаж.

8.

Докато Алис Милс слизаше от автобуса на една пряка от съда, Емили препрочиташе бележките си за разговора с Били Трайън и Джак Розен — следователите, работили по случая „Натали Рейнс“. Те бяха в прокурорския екип, приел обаждането от полицията в Клостър, след като намерили Натали мъртва в дома й.

Трайън и Розен сега седяха срещу нея. Щом ги погледнеше, Емили тутакси долавяше контраста в реакциите им. Джак Розен, трийсет и шест годишен, висок метър и осемдесет, със стройно тяло, къса руса коса и интелигентно изражение, беше находчив и старателен следовател. Сработиха се добре преди няколко години, когато имаха общ случай в Отдела за непълнолетни престъпници. За разлика от някои свои колеги, включително и от Били Трайън, Розен, изглежда, не възразяваше да има жена за началник.

Трайън обаче не беше замесен от същото тесто. Емили и други жени в службата неизменно долавяха едва прикриваната му неприязън. Всички се дразнеха от факта, че като братовчед на прокурор Тед Уесли, срещу него никога нямаше оплаквания, дори и да бяха напълно заслужени.

Емили не оспорваше, че е добър в работата си. Публична тайна обаче бяха методите му за изтръгване на показния често прекрачваше границата на допустимото. През годините не един и двама подсъдими гневно отричаха да са давали уличаващите ги показания, които той изнасяше под клетва в съда. Емили разбираше, че подобни оплаквания има срещу всеки следовател, но при Трайън те надхвърляха приемливия брой.