Читать «Сърце назаем» онлайн - страница 11

Планът й не успя. Само дето този път извика името на Натали, когато се събуди. Остатъкът от нощта Алис прекара в мисли за изгубената си дъщеря: припомни си как Натали се роди три седмици предварително — появи се на бял свят точно на трийсетия й рожден ден, и то след брак, който в продължение на осем години беше безплоден. Това я превърна в дар от небето.

После Алис се замисли за вечерта преди няколко седмици: сестрите й настояха да я изведат на вечеря по случай седемдесетия й рожден ден и вдигнаха тост за нея. Страхуваха се да споменат името на Натали, но аз настоях да вдигнем тост и за нея, припомни си тя. Дори успяха да се пошегуват:

— Повярвайте, Натали нямаше да допусне да празнуваме четирийсетия й рожден ден — каза Алис. — Нали помните как все повтаряше, че в шоубизнеса е наложително да си вечно млад.

Тя е вечно млада, помисли си сега с въздишка и въздъхна, докато се надигаше от фотьойла в седем сутринта и обуваше чехлите. Артритните й колена я боляха най-много сутрин. Трепна от болка, прекоси всекидневната на малкия си апартамент на Западна шестдесет и пета улица, затвори прозорците и вдигна щорите. Както винаги гледката на река Хъдсън в Манхатън я разведри.

Натали беше наследила нейната любов към водата. Именно затова отскачаше така често до Кейп Код, пък било и за няколко дни.

Алис върза колана на меката памучна роба. Обожаваше свежия въздух, но през нощта се захлади и сега във всекидневната беше студено. Вдигна термостата, отиде в кухнята и посегна към каната с кафе. Беше нагласила машината да се включи в 6:55. Кафето беше готово, а чашата я чакаше на плота.

Съзнаваше, че трябва да изяде поне една препечена филийка, но не можеше да се насили. Какво ще ме пита прокурорката, чудеше се тя, докато отнасяше чашата в малката трапезария. Седна на стола с най-хубав изглед към реката.

И какво още да добавя към онова, което казах на следователите преди две години. Как Грег искаше да се сдобрят и настояваше дъщеря ми да го вземе обратно?

Че обичам Грег?

Че сега го ненавиждам?

Че никога няма да разбера как е могъл да й причини това?

За срещата Алис реши да облече черен костюм с панталон и бяла блуза. Сестра й го купи за погребението на Натали. През тези две години поотслабна малко и съзнаваше, че костюмът й е широк. Междувременно престана да си боядисва косата и сега беше снежнобяла, а понеже бе естествено чуплива, й спестяваше чести посещения във фризьорския салон. Поради свалените килограми бръчките на лицето й бяха станали по-дълбоки, но нямаше сили да ходи на масажи, както Натали винаги я съветваше.

Срещата щеше да се състои в десет. В осем Алис излезе, прекоси пряката до Линкълн Сентър, слезе в метрото и взе мотрисата, която спираше на автобусната гара „Порт Оторити“. По време на краткото пътуване се замисли за къщата в Клостър. Брокер на недвижими имоти я увещаваше да не се опитва да я продава, докато вестниците всекидневно пишеха за Натали.