Читать «Сърце назаем» онлайн - страница 9

В асансьора, на път към апартамента си на петнайсетия етаж, той се запита: как се случи всичко това? Защо последва Натали до Кейп Код? Наистина ли е отишъл до Ню Джърси през онова понеделнишко утро? Помнеше, че се прибра силно объркан, изморен и сърдит. В това беше сигурен. После излезе за обичайния си крос из Сентрал Парк, а по-късно остана смаян от констатацията, че е тичал почти два часа и половина.

Истина ли беше това?

Вече не бе сигурен.

6.

Пред себе си Емили признаваше, че смъртта на Майк и заболяването й я съсипаха. Към това се добавяше женитбата на баща й, решението му да се премести във Флорида и фактът, че брат й Джак прие предложение за работа в Калифорния — всички тези емоционални удари я оставиха зашеметена.

Външно запази самообладание, докато баща й и брат й се притесняваха, че я напускат в такъв тежък момент. Вярно, баща й настоя да припише къщата на нейно име вярно, Джак искрено се съгласи с това, но тя знаеше, че всичко е само за да успокоят съвестта си.

Не че има защо да се чувстват виновни, помисли си сега. Майка й почина преди дванайсет години. Баща й излизаше с Джоан от пет. И двамата наближаваха седемдесетте. Обожаваха плаването и имаха право да му се наслаждават целогодишно. А и Джак не биваше да отказва предложената работа: трябваше да мисли за Хелън и за двете си малки деца.

Независимо от всичко Емили знаеше колко трудно ще свикне със загубата на Марк, особено след като няма да вижда често баща си, брат си и семейството му. Определено беше чудесно да е отново в тази къща все едно „се връщаше в утробата“, а това й действаше целебно. От друга страна, съседите, останали от времето, когато растеше тук, бяха връстници на родителите й. Новите собственици имаха малки деца. Изключение беше тихият дребен човек, наел къщата до нейната. Той стеснително й съобщи колко е сръчен, в случай че има нужда от някаква поправка.

Инстинктивно беше готова да му откаже веднага. Най-малко се нуждаеше от съсед, който се опитва да се сближи с нея под претекст, че помага. Но с течение на времето тя виждаше Зак Ланинг само когато се случваше да излизат или да се връщат от работа едновременно. Затова бдителността й намаля.

През първите седмици след като пое случая „Олдрич“, тя все препрочиташе и осмисляше досието. Установи си точен график: излизаше от службата в пет, прибираше се бързо вкъщи, за да разходи и нахрани Бес, после се връщаше в кабинета и оставаше там до девет-десет часа.

Харесваше й, че има много работа. Така почти не й оставаше време да мисли за своята скръб. А и колкото повече научаваше за Натали, толкова по-близки я чувстваше. И двете се бяха върнали в родните си домове Натали заради проваления си брак, а тя заради разбитото си сърце. Разполагаше с купища информация за живота и кариерата на Натали. Смяташе я за естествена блондинка, но се оказа, че когато била на двайсетина години е сменила кестенявия цвят на косата си. Разглеждайки ранните й снимки, Емили остана поразена от приликата си с нея. Бабата и дядото на Натали произхождаха от същата област в Ирландия, където бяха родени и нейните баба и дядо. Това я накара да се пита дали всъщност не са далечни братовчедки.