Читать «47-ият самурай» онлайн - страница 16

— Мечът е душата на самурая, сержант Суогър. Разбрах, че сте велик самурай, затова ви донесох това като израз на уважение.

Странно, но подаръкът трогна Боб. Беше толкова неочаквано и предполагаше, че е страшно скъп, защото изработката бе изключителна.

— Нямаше нужда. Много съм впечатлен. Но повярвайте ми, изоставих вече самурайския занаят. Сега управлявам само няколко конни стопанства. Много съм трогнат, така че казвайте, ще се опитам да отговоря на всичко, което ви интересува, стига да знам нещо. Баща ми не обичаше да говори много за войната.

— Разбирам. Малко хора обичат. Във всеки случай, както може би е споменал полковник Бриджис, прекарах няколко месеца в Хендерсън Хол и прегледах оригиналната документация, свързана с Йоджима. Преди това почти година изучавах японските военни архиви, търсейки същата информация, макар че, както може би се досещате, в Япония архивите са малко непоследователни.

— Представям си.

— Накрая съсредоточих вниманието си върху събитията от двайсет и първи февруари на мястото, което на японските карти е означено като „точка И-пет“. Става дума за бункер на северозападния склон на планината Сурибачи.

— Знам за Сурибачи и какво е станало на двайсет и първи февруари. Ако ми позволите да кажа, господине, понякога не е много хубаво човек да се задълбава и да научава твърде много за нещата, които са се случили по време на битка. Хората правят неща, които на друго място и по друго време не биха си и представили, че могат да сторят. Говоря от личен опит.

— Знам.

— Има опасност да научите смущаващи неща за нас или за вашите сънародници.

— Наясно съм с това. Не се интересувам от жестокостите, от национална политика, нито дори от движението на войските, например как Двайсет и осми пехотински полк е заобиколил южния край на острова, за да пресече доставките, и после е атакувал Сурибачи. Става дума за нещо много по-интимно. Вашият баща разрушил бункера на точка И-пет и убил повечето войници. Проявил е забележителен героизъм. Мога само да го уважавам за това. Битката ме интересува, защото моят баща, капитан Хидеки Яно, е служил в Сто четирийсет и пети полк на Втори батальон в Японската имперска армия. Бил е натоварен с командването на точка И-5, или бункерът в подножието на Сурибачи. С други думи, подозирам, че в хода на битката вашият баща е убил моя.

3.

Когато гранатите се взривиха, Ърл се опитваше да освободи една лека картечница „Намбу“ тип 96 в най-близкото картечно гнездо. Макар че беше на петнайсетина метра от бункера и ги бе хвърлил в дълбокия окоп в основата на стоманената врата, ударната вълна го повали и го засипа с пръст. Падна върху един мъртъв войник, онзи, чиято глава бе разбил с приклада. Ърл видя от близо жестоко обезобразеното лице, подуто, с разбити зъби, подпухналите устни — и бързо отмести очи. Човек се учи да не забелязва тези неща. Трябваше да се съсредоточи. Картечницата, картечницата!

Тип 96 не беше „Браунинг“, но бяха изстреляли достатъчно куршуми по него, за да уважава този модел. Огледа я и веднага схвана принципа й на действие — картечниците в много отношения си приличат. Бръкна в торбата с пълнители, извади един пълен, намери мястото за прикачване и го закрепи. Вдигна картечницата и почувства тромавото въртене на хлабавата двукрака опора на върха на фуниевидната цев. Изтича при бункера. Дори някой да стреляше по него, не усети.