Читать «47-ият самурай» онлайн
Стивън Хънтър
Annotation
Двама доблестни мъже, американец и японец, са врагове на бойното поле по време на Втората световна война.
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
Стивън Хънтър е носител на наградата „Пулицър“ за критика. За романа си авторът е вдъхновен от легендата за 47-те самураи, чиято история се е превърнала в символ на лоялност, храброст и преданост.
Стивън Хънтър
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
22.
23.
24.
25.
26.
27.
28.
29.
30.
31.
32.
33.
34.
35.
36.
37.
38.
39.
40.
41.
42.
43.
44.
45.
46.
47.
info
notes
1
2
Стивън Хънтър
47-ият самурай
С благодарности и уважение към самураите в японското кино:
Масаки Кобаяши, Хидео Гоша, Акира Куросава, Хироши Инагаки, Кенджи Мисуми, Такудзо Танака, Кимийоши Ясуда, Кихачи Окамото, Тадаши Савашима, Тошия Фуджита, Харуки Кадокава, Йоджи Ямада, Кадзуо Куроки, Йоджиро Такита, Рюхей Китамура, Сацуо Ямамото,
а също
Такаши Шимура, Исао Кимура, Тоширо Мифуне, Йошио Инаба, Дайсуке Като, Миору Чиаки, Сейджи Миягучи, Тацуя Накадаи, Шинтаро Кацу, Райдзо Ичикава, Томисабуро Уакаяма, Тецура Тамбо, Сони Чиба, Мейко Каджи, Мичио Аратама, Юносуке Ито, Дацуке Като, Юдзо Каяма, Мачико Кио, Каширо Мацумоту, Акихиро Томикава, Киичи Накаи, Коичи Сата, Ая Уето, Масатоши Нагасе, Миеко Харада, Хитоюки Сандада
и
великия Шинобу Хашимото.
„Спри се, адско куче!“
1.
Островът
Около бункера всичко утихна. От тавана се сипеше прах. Характерната миризма на сяра, напомняща развалени яйца, бе навсякъде.
— Господин капитан?
Беше един от редниците. Такахаши, Сугита, Кандзаки, Асано, Тогауа, Фукуяма, Абе — кой помнеше имената им? Толкова много имена…
— Господин капитан, обстрелът спря. Това означава ли, че идват?
— Да. Идват.
Офицерът се казваше Хидеки Яно и беше капитан в 145-ти пехотен полк на втори батальон под командването на Ясутаке и Икеда, към 109-та дивизия на Курибаяши.
В бункера беше тясно, миришеше на барут и изпражнения, защото всички войници имаха дизентерия от заразената вода. Беше типично укрепление на императорската армия, ниска бетонна постройка, допълнително подсилена през дългите месеци с дъбови стволове от единствената гора на острова, която вече не съществуваше, и насип от пясък. Имаше три амбразури и зад всяка от тях бе монтирана по една тежка картечница „Тип 96“, обслужвана от мерач и двама пълначи. Обсегът на всяка от тях покриваше стотици метри почти пустинен пейзаж с възвишения от черен пясък и почти никаква растителност. Бункерът бе разделен на три камери, като черупка на наутилус, така че дори една да бъде разрушена, задната можеше веднага да започне да се използва, докато цялото укрепление се срине. Навсякъде бяха накачени плакати с последните заповеди на генерал Курибаяши — документ, озаглавен „Обет за храбра борба“, обобщаващ задълженията на всеки в Сферата1:
