Читать «Историята на О» онлайн - страница 22

Никоя от жените нямала ключове нито от вратите, нито от веригите, нито от гривните и нашийниците, за това пък всички мъже носели на халка трите вида ключове, всеки от които отварял всички врати, всички заключалки и всички нашийници. Същите имали и слугите. Но на сутринта слугите, които дежурили през нощта, спели и някой от господарите или друг слуга идвал да отключи. Мъжът, който влязъл в стаичката на О, бил облечен с кожена блуза и панталон за езда и обут с ботуши. Тя не го познала. Той откачил най-напред веригата от стената и О могла да легне на кревата. Преди да й развърже китките, той пъхнал ръка между бедрата й, както направил мъжът с маска и ръкавици, когото тя първо видяла в малкия червен салон. Може би дори бил същият. Имал костеливо и изпито лице, втренчен поглед като на старите хугеноти от портретите, а косите му били прошарени. О издържала погледа му известно време, което й се сторило безкрайно, и внезапно смразена си спомнила, че било забранено да се гледат господарите по-нагоре от кръста. Затворила очи, но твърде късно и го чула как се смее и казва, докато й освобождавал най-после ръцете: „Отбележете си наказание след вечеря“. Говорел на Андре и на Жан, които влезли заедно с него и чакали прави от двете страни на леглото. След тези думи си тръгнал. Андре вдигнала възглавницата, която била паднала на пода, и завивката, която Пиер отметнал в долния край на леглото, когато дошъл да нашиба О с бича, а през това време Жан тикала към горния край на леглото масичка на колелца, докарана в коридора, на която имало кафе, мляко, захар, хляб, масло и кифли.