Читать «Историята на О» онлайн - страница 23

„Яжте бързо — казала Андре, — часът е девет, ще можете след това да поспите няколко часа и щом чуете звънеца, значи, че е време да се приготвите за обяда. Ще се изкъпете и ще се срешите, аз ще дойда да ви гримирам и да ви вържа корсета.“

„Ще бъдете дежурна чак следобеда — добавила Жан, — ще поднесете кафето, ликьорите и ще поддържате огъня в библиотеката.“

„А вие?“ — попитала О.

„О, ние ще се грижим за вас само през първите двадесет и четири часа от престоя ви, след това ще останете сама и ще си имате работа само с мъжете. Няма да можем да ви заговаряме, нито вие нас.“

„Останете — примолила се О, — останете още малко и ми кажете…“

Но не успяла да довърши, вратата се отворила: влязъл любовникът й, при това не бил сам. Бил облечен, както когато ставал от сън и запалвал първата за деня цигара — с раирана пижама и син вълнен халат с копринени ревери на баклавички, който заедно избрали година по-рано. И пантофите му били протрити, трябвало да се купят нови. Двете жени изчезнали без никакъв друг звук освен шумоленето на коприната, когато повдигнали полите си (всички поли леко се влачели) — върху килима чехлите им не се чували. О, която държала чаша кафе в лявата ръка, а в другата — кифла, и седяла почти по турски на ръба на леглото, с един висящ крак, другият подгънат, останала неподвижна, чашата затреперила внезапно в ръката й и в същия миг тя изпуснала кифлата. „Вдигни я“ — казал Рьоне. Това било първата му дума. Тя поставила чашата върху масичката, вдигнала наченатата кифла и я сложила до чашата. Една голяма троха от кифлата останала на килима до босия й крак. Рьоне се навел на свой ред и я вдигнал. После седнал до О, повалил я назад и я целунал. Тя го попитала дали я обича. Отвърнал й: „О, да, обичам те!“, след това станал и я накарал да се изправи, като притиснал полека хладната си длан, после устните си върху белезите от бича. Понеже дошъл с любовника й, О не знаела дали й било позволено, или не да гледа мъжа, който влязъл, с него и засега стоял с гръб към тях и пушел до вратата. Онова, което последвало, не я улеснило особено. „Ела да те видим“ — казал любовникът й и като я повел към долния край на леглото, обърнал внимание на спътника си, че имал право, и му благодарил, като добавил, че е справедливо той пръв да обладае О, ако желае това. Тогава непознатият, когото тя все още не смеела да погледне, след като прокарал ръка върху гърдите и заоблените й задни части, поискал от нея да разтвори краката си. „Подчини се“ — казал й Рьоне, който я подпирал, за да стои права, облегната с гръб на него, като той също бил прав. Дясната му ръка милвала едната й гърда, а с другата я държал за рамото. Непознатият бил седнал на ръба на леглото, той уловил и разтворил бавно, теглейки окосмената част, устните, които скривали вътрешността на слабините. Рьоне я побутнал напред, за да му е по-удобно, когато разбрал какво желае от нея, и с дясната ръка обгърнал кръста й, което му позволило да я хване по-здраво. Тази ласка тя никога не приемала, без да роптае и без да се черви от срам, и от нея се изплъзвала колкото може по-бързо, толкова бързо, че едва успявала да изпита допира й, и тя й се струвала кощунство, тъй като смятала за кощунство любовникът й да бъде в краката й, когато тя трябвало да бъде в неговите — сега внезапно почувствувала, че няма да може да я избегне, и решила, че е погубена. Защото тя изстенала, когато устните на чужденеца, които докоснали израстъчето от плът, от което тръгва вътрешното съцветие, ненадейно го възпламенили, после го пуснали, за да оставят топлото връхче на езика да го възпламени още повече; изстенала по-силно, когато устните повторно я засмукали: почувствувала как се втвърдява и щръква скритото жилце, което една дълга захапка между зъбите и устните всмукала и вече не го изпуснала; една дълга и сладостна захапка, под която тя се задъхвала; кракът й отмалял, тя се озовала легнала по гръб, устата на Рьоне върху нейната уста; двете му ръце натискали раменете й към леглото, докато други две ръце под прасците разтваряли и повдигали краката й. Нейните собствени ръце, които били под таза й (тъй като в мига, когато я тласнал към непознатия, Рьоне й завързал китките съединявайки халките на гривните), ръцете й били докоснати от члена на мъжа, който се галел в гънката между двете й полукълба, плъзнал се напред и се забил дълбоко в утробата й. При първия тласък тя изкрещяла, както под ударите на камшика, после при всеки следващ тласък и любовникът й я захапал по устата. Мъжът се отдръпнал от нея с внезапно и силно движение назад, повален на земята като от гръм, и също изкрещял. Рьоне развързал ръцете на О, вдигнал я, сложил я да легне под завивката. Мъжът станал и той се запътил заедно с него към вратата. В някакво просветление О се видяла изоставена, сломена, прокълната. Тя стенала под устните на чужденеца, както никога любовникът й не я бил карал да стене, крещяла под ударите на члена на чужденеца, както никога любовникът й не я бил карал да крещи. Тя била осквернена и грешна. Ако я напуснел, щяло да бъде справедливо. Но не, вратата се затворила, той останал с нея, върнал се, легнал до нея под завивката, хлътнал в навлажнените й и парещи слабини и държейки я в прегръдките си, казал: „Обичам те. Когато те дам и на слугите да те обладаят, ще дойда някоя нощ и ще заповядам да те нашибат с камшика до кръв“. Слънцето било пробило мъглата и заливало стаята. Но едва обедният звънец ги събудил.