Читать «Историята на О» онлайн - страница 20

„Длъжни сме да ви помогнем при къпането — казала Жан. — Ще ви разкопчея роклята.“

Единствените характерни за баня предмети били клекалото в най-близкия ъгъл до вратата и огледалата по стените. Андре и Жан пуснали О да влезе чак когато останала чисто гола, прибрали роклята й в шкафа до мивката, където вече били подредили чехлите й и червеното наметало, и останали с нея, така че когато се наложило да приклекне върху порцелановия цокъл, тя се озовала сред множеството си отражения също тъй изложена на погледите, както в библиотеката, когато непознатите ръце я насилвали.

„Почакайте да се появи Пиер — казала Жан — и ще видите.“

„Защо пък Пиер?“

„Когато дойде да ви окове, може да ви накара да клекнете.“

О почувствувала, че пребледнява.

„Но защо?“ — попитала тя.

„Ще бъдете принудена — отвърнала Жан, — но вие имате късмет.“

„Защо късмет?“

„Вашият любовник ли ви доведе?“

„Да“ — казала О.

„Ще се отнесат много по-зле с вас.“

„Не разбирам…“

„Много скоро ще разберете. Ще позвъня на Пиер. Ще дойдем да ви навестим утре сутринта.“

Андре се усмихнала на тръгване и Жан, преди да я последва, помилвала О по зърната на гърдите. О, изумена, стояла права в долния край на леглото. Като се изключат нашийникът и гривните от кожа, които се втвърдили от водата, докато се къпала, и сега я стягали още повече, тя била гола. „Е, прекрасна госпожо“, казал слугата, влизайки, и уловил двете й ръце. Пъхнал една в друга двете халки на гривните й, при което китките й прилепнали плътно, а след това двете халки — в халката на нашийника. Така тя се оказала с долепени като за молитва длани на равнището на шията. Оставало само да я окове за стената с веригата, която лежала на леглото и била промушена в халката над него. Той отключил скобата, където висял другият й край, и дръпнал, за да я скъси. О се принудила да пристъпи към горния край на леглото, където той я накарал да легне. Веригата дрънчала в халката и се изопвала, тъй че младата жена можела само да се мести по ширината на леглото или да застане права до него откъм страната на възглавницата. И понеже веригата теглела нашийника назад, а дланите се стремели да го върнат напред, установило се равновесие, долепените длани се положили на лявото рамо, към което се склонила също и главата. Слугата покрил О с черната завивка, но преди това сгънал за миг краката й до гърдите, за да огледа открехнатите й бедра. Повече не я докоснал, не промълвил нито дума, изгасил светлината, която извирала от един аплик между двете врати, и излязъл.

Легнала на лявата страна, сама в тъмното и тишината, сгряна между двете рунтави завивки и по принуда неподвижна, О се питала защо такава сладост се примесвала у нея към страха или защо страхът й бил тъй сладостен. Осъзнала, че едно от нещата, които най-много я измъчвали, било това, че не можела да си служи с ръцете; не че ръцете й можели да я защитят (а желаела ли наистина да се защити?), но ако били на свобода, щели да понечат да го сторят, да се опитат да отблъснат ръцете, които я сграбчвали, плътта, която я пробождала, да се изпречат между нея и камшика. Били я лишили от ръцете й; собственото й тяло под завивката било недостъпно за самата нея, колко странно е да не можеш да пипнеш, собствените си колене, нито вътрешността на собствената си утроба. Устните й между краката, които я изгаряли, й били запретени, а може би те я изгаряли тъкмо защото знаела, че са отворени, за който пожелае: за слугата Пиер например, ако му хрумне да влезе. Тя се удивлявала, че споменът за камшика я оставял тъй невъзмутима, докато мисълта, че явно никога няма да узнае кои от четиримата мъже на два пъти я насилил отзад и дали двата пъти бил един и същ човек, и дали не е бил любовникът й, я изпълвала със смут. Тя се извърнала леко по корем, помислила си, че любовникът й харесвал гънката между двата овала, която допреда тази вечер (ако това бил той) никога не бил обладавал. Тя горещо пожелала да е бил той; ще се осмели ли да го попита? О, никога. Отново видяла ръката, която в колата й взела колана и бельото, протегнала й жартиерите, за да си навие чорапите над коленете. Видението било твърде ярко; тя забравила, че е с вързани ръце и веригата проскърцала. И защо, щом паметта й тъй бързо изличила спомена за изтезанието, самата мисъл, самата дума, самият вид на камшика карали сърцето й да бие така лудо и да притваря очи от уплаха? Тя не спряла да се пита дали това било само уплаха, обзела я паника: щели да изтеглят веригата й, за да я изправят на леглото, и да я шибат с камшика с долепени до стената слабини и да я шибат, да я шибат, думата кръжала в главата й, Пиер щял да я шиба, така казала Жан. Имате късмет, повторила Жан, с вас ще се отнесат много по-зле… Какво искала да каже с това? Усещала вече само нашийника, гривните и веригата, тялото й се изплъзвало от контрола на разума, много скоро щяла да разбере. Неусетно заспала.