Читать «Историята на О» онлайн - страница 21

Пиер се появил точно преди разсъмване, в последните часове на нощта, когато тя е по-непрогледна и по-студена. Запалил лампата в банята, като оставил вратата отворена, така че един светъл квадрат се отпечатал в средата на леглото, на мястото, където тялото на О, крехко и свито на кълбо, издувало лекичко завивката, която той отхвърлил мълчаливо. Тъй като О лежала на лявата страна, с лице към прозореца и леко сгънати колене, тя излагала пред погледа му снежнобялата си задница на фона на черната кожа. Той измъкнал възглавницата изпод главата й, казал учтиво „Бихте ли се изправили, ако обичате“ и когато коленичила, държейки се за веригата, помогнал й, като я хванал за лактите, да се изправи на крака и се облегне с лице до стената. Отблясъкът от светлината върху леглото бил слаб, понеже леглото било черно, и осветявал нейното тяло, но не и неговите жестове. Тя не видяла, а отгатнала, че той откачил веригата от куката, за да я закачи, за друга брънка, така че да остане изопната, и тя почувствувала как се изопва. Босите й ходила били стъпили здраво на леглото. Не видяла също така, че на пояса му висял не коженият камшик, а черният бич, подобен на онзи, с който я ударили само два пъти и, може да се каже, почти леко, когато я привързали за стълба. Лявата ръка на Пиер я уловила през кръста, матракът се огънал леко, а то било, защото той стъпил с десния си крак на него, за да се задържи прав. Едновременно със свистенето в полумрака О почувствувала жестоко парене напреки на седалищните части и изкрещяла. Пиер я бичувал с всички сили. Той не чакал да замълчи и повторил същото четири пъти, като внимавал всеки път да удря по-горе или по-долу от предишния, за да личат следите. Вече бил спрял, а тя още крещяла и сълзите се стичали в отворената й уста. „Бихте ли се обърнали“ — казал той и тъй като тя, обезумяла, не се подчинила, хванал я за хълбоците, без да изпуска бича, чиято ръкохватка едва докоснала талията й. Когато се обърнала с лице към него, той отстъпил леко назад, после с всички сили стоварил бича отпред върху бедрата й. Всичко това траяло пет минути. Когато си тръгнал, като преди това загасил светлината и хлопнал вратата на банята, О, стенейки, се олюлявала от болка на веригата си в тъмното. Тя употребила толкова време, за да млъкне и да застане неподвижно до стената, чиято блестяща перкалена тапицировка освежавала изранената й кожа, колкото било нужно, за да се развидели. Големият прозорец, към който била обърната, тъй като се подпирала на хълбок, гледал на изток и стигал от тавана чак до пода, без никаква друга завеса, ако не се смята същата червена тъкан като онази на стената, която се спускала на дипли от двете му страни и образувала корави гънки на мястото, където била прихваната с шнура. О гледала как се ражда бавна и бледа зора, която стелела омарата си над китките от астри вън в подножието на прозореца, и откроила най-сетне една топола. Пожълтелите листа се отронвали от време на време, кръжейки, макар че нямало и помен от вятър. Пред прозореца, оттатък лехата с бледолилави астри имало морава и в края на моравата — алея. Било съвсем светло и от дълго време вече О не помръдвала. По алеята се задал градинар, тикайки количка. Чувало се скърцането на желязното колело по чакъла. Ако се бил доближил, за да помете нападалите листа под астрите, прозорецът бил толкова голям и стаичката толкова малка и толкова светла, че той непременно щял да види О окована гола и белезите от бича върху бедрата й. Раните се били подули и образували тесни отоци, много по-тъмни на цвят от червените стени. Къде ли спял любовникът й, той, който обичал да си поспива сутрин на спокойствие? В коя стая, в кое легло? Дали знаел на какво изтезание я бил подложил? Той ли го бил замислил? О си спомнила за затворниците, каквито можели да се видят върху гравюрите в книгите по история, които също така били оковани във вериги и бити с камшик преди много години или векове и които били отдавна умрели. Тя не си пожелала да умре, но ако изтезанието било цената, която трябвало да заплати, за да продължи да я обича любовникът й, пожелала си само той да е доволен, че го е изтърпяла, и зачакала кротко и безмълвно да я отведат при него.