Читать «Историята на О» онлайн - страница 19

Чехлите шляпали по червените плочки на коридора. Вратите следвали една подир друга, дискретни и чисти, с миниатюрни брави като вратите на стаите, в големите хотели и О не се осмелявала да попита дали всяка от тези стаи е обитавана и от кого. Една от спътничките й, чийто глас още не била чувала, й казала: „Вие сте в червеното крило и вашият слуга се нарича Пиер“.

„Какъв слуга — попитала О, поразена от нежността на гласа, — и как е вашето име?“

„Името ми е Андре.“

„А моето Жан“ — казала втората.

Първата подела: „Така се казва слугата, който държи ключовете, който ще ви връзва и развързва, ще ви бие с камшика, когато ви накажат и нямат време за вас“.

„Аз бях в червеното крило миналата година — обади се Жан. — Пиер вече беше там. Той често се отбиваше нощем; слугите държат ключовете и имат правото да се ползуват от нас в стаите, които влизат в техния участък.“

О се канела да попита как изглежда този Пиер. Не й стигнало времето за това. На завоя в коридора я накарали да спре пред една врата, която по нищо не се отличавала от останалите: на една пейка между тази и следващата врата тя забелязала нещо като червендалест селянин, набит, с почти обръсната глава, с черни хлътнали очички и нагъната кожа на тила. Бил облечен като оперетъчен слуга: риза с дантелено жабо се подавала изпод черната му жилетка, над която носел червен къс жакет. Бил обут с черни панталони, бели чорапи и лачени пантофи. Той също носел на пояса си камшик с кожен ремък. Ръцете му били покрити с рижи косми. Извадил шперц от джоба на жилетката си, отключил вратата и въвел трите жени, като казал: „Заключвам пак, ще позвъните, когато свършите“.

Стаичката била съвсем малка и в действителност се състояла от две помещения. След като се затворела вратата към коридора, човек се озовавал в преддверие, което водело към същинската стая; на същата стена откъм стаята друга врата водела към баня. Срещу вратите имало прозорец. До лявата стена, между вратите и прозореца било опряно голямо квадратно легло, много ниско и постлано с кожи. Нямало други мебели, нямало никакво огледало. Стените, били яркочервени, килимът — черен. Андре обърнала внимание на О, че леглото не било точно легло, а по-скоро матрак, покрит с черна материя с много дълги влакна, която наподобявала кожа. Възглавницата, плоска и твърда като самия матрак, била от същата тъкан, завивката с две лица — също. Единственият предмет на стената, окачен, кажи-речи, на същата височина спрямо леглото, както забитата в стълба кукичка спрямо пода на библиотеката, била голяма блестяща стоманена халка, в която била вкарана дълга стоманена верига, увиснала точно над леглото; натрупаните й една връз друга брънки образували купчинка, другият й край бил закачен на една ръка разстояние за скоба с катинар и наподобявал диплите на завеса, прихваната с шнур.