Читать «Непознат в огледалото» онлайн - страница 4

Десар забърза към парапета и погледна надолу. Там, в морето, влекачът се бе долепил до товарния отсек и двама моряци прехвърляха багаж от лайнера във влекача. Докато гледаше, един от пътниците скочи от кораба в малкия катер. Десар можа само за момент да зърне гърба на пътника, но веднага реши, че бърка в предположението си. Просто не бе възможно. Всъщност, инцидентното напускане на пътник и то точно по този начин беше нещо толкова извънредно, че главният интендант почувства тревогата като лед в гърба. Той се обърна и почти изтича до каютата на Джил Темпъл. Никой не отговори на почукването му. Той почука пак, вече по-силно.

— Мадам Темпъл, аз съм Клод Десар, главният интендант. Искам да знам мога ли с нещо да ви помогна.

Никакъв отговор. Вътрешната алармена система на Десар вече пищеше. Инстинктът му подсказа, че се е случило нещо ужасно лошо и той имаше твърдото предчуствие, че то е свързано по някакъв начин с тази жена. През главата му минаха ред безумни, невъзможни мисли. Тя е убита, отвлечена или… Натисна дръжката на вратата. Не беше заключена. Десар отвори бавно. Джил Темпъл стоеше в другия край на каютата и гледаше през люка с гръб към него. Десар отвори уста да проговори, но нещо в ледената й неподвижност го спря. Той постоя несигурно, помисли дали да не се измъкне безшумно, когато изведнъж каютата се изпълни е неземен пронизващ звук, като от ранено животно. Безпомощен пред такава самотна агония, Десар се измъкна като внимателно затвори вратата след себе си.

Постоя пред каютата за момент, заслушан в нечленоразделните вопли зад вратата. След това, разтърсен от видяното, забърза към киносалона на главната палуба. Портиерът бършеше кървавата следа пред входа.

„Боже мой — помисли Десар. — Ами сега?“ Бутна вратата на салона. Беше отключена. Десар влезе в обширната, модерна зала, побираща шестстотин пътници. Беше празна. Някакъв импулс го накара да провери прожекционната кабина. Вратата бе заключена. Само двама души имаха ключове за нея, той и операторът. Десар я отключи и влезе. Всичко изглеждаше нормално. Той отиде до двата 35 милиметрови апарата и сложи ръцете си върху тях.

Единият беше загрят.

В стаите на екипажа на палуба D Десар откри оператора, който му каза, че не знае нищо за това кой е ползвал салона.

На път към канцеларията си Десар мина през кухнята. Главният готвач го пресрещна бесен.

— Виж това — изкомандва той. — Само виж какво е направил някой идиот!

На мраморната маса за сладкиши стоеше красива шестетажна сватбена торта с изящни захарни фигурки на булка и младоженец на върха.

Някой бе отчупил главата на булката.

— В този момент — разказваше Десар на смаяните си клиенти в бистрото, — разбрах, че щеше да се случи нещо ужасно.

ПЪРВА КНИГА

1

През 1919 година Детройт, щата Мичиган беше безспорно най-развитият промишлен център в света. Първата световна свърши и Детройт бе допринесъл значително за победата на Съюзниците с доставките на танкове, камиони и самолети. След като швабите не представляваха вече заплаха, автомобилните заводи отново насочиха усилията си към преоборудване на мощностите за леки коли. И не след дълго четири хиляди автомобила на ден бяха произвеждани и експедирани. Квалифицирана и неквалифицирана работна ръка пристигаше от всички части на света да търси работа в автомобилното производство. Италианци, ирландци, немци — прииждаха като поток.