Читать «Непознат в огледалото» онлайн - страница 2

— Мислех, че ще искате да знаете — докладва Жанин. — Рози от Президента за мадам Темпъл.

Джил Темпъл. През последната година снимката й се появи на първа страница на всекидневниците и на кориците на списанията от Ню Йорк до Бангкок и от Париж до Ленинград. Клод Десар беше чел, че тя е била и на първо място в класациите за най-уважавани жени и огромен брой новородени момиченца са били кръстени Джил. Съединените Американски Щати винаги са имали своите героини. Сега, Джил Темпъл бе една от тях. Нейната храброст и фантастичната битка, спечелена от нея и по-късно загубена по такъв нелеп начин, овладяха въображението на света. Това бе една славна любовна история, но и нещо повече: тя съдържаше всички елементи на класическата гръцка драма и трагедия.

Клод Десар не обичаше американците, но в този случай бе доволен да направи изключение. Той изпитваше невероятно възхищение към мадам Темпъл. Тя беше — а това за Десар бе най-високата оценка — galante.¹ Той бе решил да направи всичко възможно, за да бъде пътуването й едно незабравимо преживяване.

Главният интендант отклони мислите си от Джил Темпъл и се съсредоточи върху окончателната проверка на пътническия списък. Обичайната колекция от V.I.P.-ове,² както ги наричаха американците, беше там. Десар презираше това съкращение — американците имаха толкова варварски схващания за това, кое прави личността важна. Той забеляза, че съпругата на един богат индустриалец пътува сама. Десар кимна разбиращо и потърси в списъка името на Мат Елис — известен чернокож футболист. Когато го откри, кимна още веднъж, доволен. Отбеляза с интерес, че в съседни каюти бяха настанени един виден сенатор и Карлина Рока — южноамериканска стриптийзьорка. Имената им се свързваха в някои от последните новини.

Дейвид Кениън. Пари. В огромни количества. И преди е пътувал на „Бретан“. Десар си припомни Дейвид Кениън като добре изглеждащ мъж с постоянно поддържан тен и стройна атлетична фигура. Тих, впечатляващ човек. Десар постави до името му КМ, капитанската маса.

Клифтън Лоурънс. Резервация в последната минута. Лека гримаса премина по лицето на интенданта. О, тук имаше деликатен проблем. Как трябваше да се отнася човек с мосю Клифтън Лоурънс? Едно време такъв въпрос не се повдигаше изобщо, защото той автоматично се канеше на капитанската маса, където забавляваше всички със сочните си анекдоти. Клифтън Лоурънс бе театрален агент, който на времето бе представлявал много големи звезди от шоу бизнеса. Но, уви, неговото време бе отминало. Човекът, който тогава настояваше за луксозния апартамент „Принцеса“, сега бе резервирал единична стая на долната палуба. Първа класа, разбира се, но все пак… Клод Десар реши, че ще се върне към него, когато свърши с другите имена.

Имаше някои дребни величия, известен оперен певец и руски писател, който вървеше към Нобелова награда.

Почукване на вратата прекъсна заниманието на Десар. Влезе Антоан, един от портиерите.

— Да. Какво има? — попита Десар.

Антоан го погледна с хремавото си изражение.

— Вие ли наредихте да се заключи киносалона?