Читать «Непознат в огледалото» онлайн - страница 5
Сидни Шелдън
Сред новодошлите бяха Паул Темплархаус и съпругата му Фрида. Паул беше започнал като касапски чирак в Мюнхен. Със зестрата на Фрида той замина за Ню Йорк, там отвори месарница, която бързо излезе на загуба. След това се прехвърли в Сейнт Луис, после в Бостън и накрая в Детройт, като навсякъде се проваляше. В епохата, в която бумът на бизнеса и нарастващото благосъстояние означаваха увеличаване търсенето на месо, Паул Темплархаус успяваше да губи пари навсякъде, където отваряше магазин. Той беше добър месар, но безнадеждно невеж бизнесмен. Честно казано, интересуваше го повече писането на стихове, отколкото правенето на пари. Прекарваше часове замечтан над римите и поетичните образи. Пишеше и изпращаше стихотворенията си на вестници и списания, но те така и не вземаха нищо от творенията му. За Паул парите не бяха важни. Даваше всекиму на вересия и мълвата бързо се разнесе: ако нямаш пари и искаш най-хубавото месо, иди при Паул Темплархаус.
Жена му Фрида не бе хубавица и нямаше никакъв опит с мъже преди да се появи Паул и да й предложи — или по-точно — на баща й, да се ожени за нея. Фрида настоя пред баща си да приеме предложението на Паул, но той не се колебаеше изобщо. Плашеше го мисълта, че може да остане с Фрида до края на живота си. Дори увеличи зестрата, така че мъжът й да може да се махне от Германия и да отиде в Новия Свят.
Фрида свенливо се влюби в съпруга си от пръв поглед. Тя не бе виждала поет преди това. Паул бе слаб, с интелигентен вид, светли късогледи очи и оредяла коса. Минаха месеци преди тя да повярва, че този красив млад мъж наистина й принадлежи. Тя не хранеше никакви илюзии относно собствения си вид. Фигурата й бе безформена, приличаше на огромен недоварен картоф. Най-красивата й черта бяха живите сини очи с цвят на незабравки, но всичко друго в лицето й сякаш бе събрано от другаде. Носът й бе като на прадядо й, голям и буцест. От чичо си бе взела челото — високо и право, а долната челюст бе от бащата — квадратна и издадена. Дълбоко в себе си Фрида бе красива — девойка, заключена зад лице и тяло, с които Бог си бе направил някакъв небесен майтап. Но хората виждаха само външността. Освен Паул. Нейният Паул. Така мислеше Фрида, неразбираща, че той е привлечен единствено от зестрата, в която виждаше възможност за бягство от кървищата на говеждите и свински мозъци. Мечтата на Паул беше да започне собствен бизнес и да спечели достатъчно пари, за да се посвети изцяло на любимата си поезия.
Фрида и Паул прекараха медения си месец в една страноприемница край Залцбург, намираща се в запазен старинен замък на брега на красиво езеро, заобиколено от гори и ливади. Фрида преживяваше във въображението си стотици пъти сцената на първата брачна нощ. Как Паул ще заключи вратата, ще я прегърне и ще й шепне ласкави думи, докато я съблича. Устните му ще намерят нейните и после бавно ще се плъзнат по голото й тяло, както правеха в малките зелени книжки, които тя тайно четеше. Членът му ще бъде твърд и гордо изправен като германския флаг. Паул ще я занесе на ръце до леглото (или по-сигурно ще бъде, ако
