Читать «Непознат в огледалото» онлайн
Сидни Шелдън
Annotation
Хората в салона се бяха превърнали в публика. И той ги хвана. Хвана ги, мамицата им! Вече нямаше значение, че е в евтина кръчма, пълна с бирени търбуси. От значение бе само смехът им, любовта им. Те прииждаха към Тоби на вълни. Първо ги накара да се смеят, после — да викат. Никога не бяха виждали нещо подобно, нито в това унило място, нито някъде другаде. Ръкопляскаха и крещяха. Още преди да свърши, проклетниците направиха всичко на пух и прах. Бяха свидетели на раждането на феномен.
Сидни Шелдън
ПРОЛОГ
ПЪРВА КНИГА
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
ВТОРА КНИГА
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
ТРЕТА КНИГА
29
30
31
32
33
34
35
36
37
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
Сидни Шелдън
Непознат в огледалото
Решиш ли да откриеш себе си, не гледай в огледалото — там сянка само има, а в нея — непознат…
КЪМ ЧИТАТЕЛЯ
Изкуството да караш другите да се смеят несъмнено е чуден дар от боговете. Посвещавам с възхищение тази книга на комедиантите, мъжете и жените, които имат този дар и го споделят с нас. И особено на един от тях — кръстникът на дъщеря ми — Гручо.
Това е художествена измислица. Освен имената на действителните личности, всички герои са измислени.
ПРОЛОГ
В една неделна утрин на ноември 1969 ред странни и необясними събития се случиха на борда на петдесет и пет хиляди тонния луксозен лайнер „С. С. Бретан“, докато се готвеше да отплава от Ню Йоркския пристан за Хавър.
Клод Десар, главен интендант на „Бретан“, способен и свръхпунктуален човек, държеше, както обичаше да казва, един „стегнат кораб“. По време на петнайсетгодишната си служба на борда никога не беше попадал в ситуация, от която да не може да излезе дискретно и с успех. Като се има предвид, че „С. С. Бретан“ беше френски кораб, това наистина бе голяма чест. Но точно този ден сякаш хиляди дяволи бяха направили заговор срещу него. Малка утеха за чувствителната му галска гордост бе фактът, че напрегнатите разследвания, проведени след това от американския и френския клонове на Интерпол, както и от вътрешната охрана на парахода, не успяха да открият и най-малкото задоволително обяснение на случилото се през този ден.
Поради широката известност на имената, замесени в тази история, тя се появи на първа страница на вестниците по целия свят, но мистерията остана неразкрита.
Колкото до Клод Десар, той напусна Компани Транс-Атлантик и отвори бистро в Ница, където не се умори да съпреживява с клиентите си този странен, незабравим ноемврийски ден.
Всичко започна, спомняше си Десар, с пристигането на цветята, изпратени от Президента на Съединените Щати.
Час преди отплаването, официална черна лимузина с правителствени номера спря на Кей 92 в долната част на река Хъдзън. Мъж в пепелявосив костюм слезе от колата с букет от трийсет и шест рози сорт „Стърлинг Силвър“. Той се отправи към изхода на дока и размени няколко думи с Ален Сафор, дежурен офицер на „Бретан“. Цветята бяха церемониално предадени на Жанин, младши палубен офицер, която ги поднесе където трябва и след това се обади на Клод Десар.
