Читать «Игра на любов» онлайн - страница 57

Тя за миг вдигна очи и видя, че той я гледа. Свеждайки бързо поглед, на Сара й се стори, че го чува да ругае полугласно. Той каза нещо на китариста, който сякаш се стопи в сянката. Не знам какво ми става… помисли си Сара в момент на просветление, преди ясното съзнание да я напусне.

— Мисля, че и двамата си губим времето… — каза той тихо през масата и ръката му се протегна и сграбчи нейната, дръпна я и изправи Сара на крака без никакво усилие. Китарата все още свиреше някъде, но сега много тихо — само музика, без думи. А от другата страна на басейна, в двора, покрит с испанска теракота, блещукаше огън — огнените езици сякаш бяха нажежени клещи, които късаха нервите й.

Онемяла, Сара остави това да се случи. Къде бяха отишли всички? Келнерите в бели сака не се виждаха никъде, а от китариста беше останала само музиката. Тя беше там, където искаше да бъде — в прегръдката на мускулестите му ръце, които я държаха притисната към твърдото му тяло. Нетърпеливи пръсти се впиха в гъстата й коса и дръпнаха главата й назад, откривайки устата й за неговата — завладяваща и грабеща — без тя да може да каже не, дори и да искаше.

Беше като спускане по бързей — повлечена, неспособна да се контролира. Ръцете й несъзнателно се бяха вдигнали да го прегърнат — може би, за да се задържи да не падане. Целувките му бяха едновременно груби и нежни, а ръцете му, убедили се в доброволното й пленничество, се спуснаха от раменете й, надолу по гърба й, проследиха извивката на хълбоците и дупето й и я притесниха грубо към него.

Никога преди не се беше чувствала по този начин, никога не беше имала усещането, че се разтапя, че я поглъщат — само чувство, никаква мисъл. Дори когато пръстите му опариха кожата й през тънката коприна на роклята й, дразнейки с милувки гърдите й… отмахвайки нетърпеливо коприната, така че тя усети леката им грапавина по недокосваната мекота и чувствителност на кожата си — дори тогава не беше в състояние да изговори думите на протест, които се оформяха в съзнанието й.

— Ела. — Една дума. Ами вечерята? Какво значение имаше вечерята или каквото и да е друго при това невероятно усещане? Тя се препъна на непривично високите си токове и промърморвайки някакво проклятие — точно като в сцена от филм! — той я вдигна и я понесе, притискайки я към гърдите си.

Някак си се бяха озовали пред стаята й и той отвори вратата с рамо. Светеше само лампата до леглото и той се насочи право натам и я положи върху него.

Сега какво? След като той вече не я държеше, Сара започна да се чувства глупаво, лежейки простряна там. Тя несъзнателно придърпа надолу полата си и прибра коленете си. Какво трябваше да направи? Той беше затворил вратата и, застанал в долния край на леглото, беше започнал да разхлабва вратовръзката си, измъквайки се от сакото си. Тъмни, непроницаеми очи обходиха тялото й, а тонът му беше небрежен, за разлика от целувките му преди малко.

— Защо не се съблечеш и не се мушнеш под завивките? След малко идвам при теб.