Читать «Игра на любов» онлайн - страница 58

Прозаичното му държане подейства на Сара като чаша студена вода, плисната в лицето й. Той приемаше за даденост, че тя е негова. Отнасяше се с нея по същия прагматичен начин, по който вероятно се държеше с всички жени, които влизаха в леглото му. Нямаше съмнение, че всяко негово действие тази вечер е било внимателно обмислено, внимателно е бил избран точният момент. И колко хладнокръвен беше сега, когато беше сигурен в нея.

Сара гледаше невярващо как той започна да разкопчава ризата си. Отнесена от полета на фантазията си, тя полека започна да слиза на земята.

— Дилайт… такова обещаващо име. Чакаш аз да те съблека ли? Или предпочиташ да те обладая с дрехите?

Изправен там, като диво животно, с играещи мускули под мургавата кожа, той я накара да затаи дъх. Беше от мъжете, които вземат, каквото си пожелаят, без да обръщат внимание на чувствата на другите. И ако тя се опиташе да му се противопостави сега, той щеше я обладае насила… чистият инстинкт й подсказа това, докато тя се взираше почти хипнотизирана в неумолимите му очи.

Измисли нещо, Сара! — подкани я вътрешният й глас — И то бързо! Той не е от търпеливите мъже…

Той се беше приближил, вече без риза, и на слабата светлина Сара видя устата му, изкривена в саркастична усмивка, която изобщо не беше истинска усмивка.

Ръцете му бяха на колана му и тя бързо извърна очи и ги спря на лицето му.

— Аз… аз не мисля, че ние трябва…

— Какво има сега, още ли мислиш за твоя Карло? Сигурен съм, че той ще разбере. В крайна сметка ти си специална жена. Той не знае ли за онези много секси филми, в които си участвала?

— Естествено. Карло знае всичко за мен! И се радвам, че ми напомни за него, защото аз… аз промених решението си за това тук. Съжалявам — нямах намерение да те подвеждам, но ти… доста добре успя да ми отвлечеш вниманието с нещата, които каза. Моля те…

Той стоеше неподвижен и я гледаше, напомняйки й за приклекнала и готова за скок черна пантера. Лазейки на колене, Сара се отдръпна, колкото позволяваше ширината на леглото. Господи. Щеше ли да я изнасили? Беше ли способен на такъв акт на насилие?

Думите излизаха от устата й, пришпорвани от необходимостта да го отблъсне.

— Разбираш ли? Промених решението си. Не мога… с друг, когато съм толкова влюбена в Карло. Съжалявам — мисля, че наистина проверявах себе си, за да съм сигурна, и вече съм.

Докато още стоеше и я гледаше, той се изсмя грубо, което я накара да се свие въпреки всичките й твърди намерения.

— Проверяваше? Колко американско. Но сигурна ли си, че един италианец би разбрал това? Ще кажеш ли на Карло за този малък инцидент? Да му кажа ли аз?

— Какво имаш предвид — да му кажеш ли… Заплашваш ли ме? Опитваш се да ме изнудваш?

Той каза замислено, сякаш изобщо не я беше чул:

— Ако следвах своите инстинкти и твоите — да, колкото и яростно да ги отричаш! — бих те обладал веднага и нямаше да бъде насила. Мисля, че можеш твърде лесно да бъдеш съблазнена, моя Дилайт и радост на толкова много други мъже преди мен и преди Карло! Но и аз съм преситен като теб и аз обичам предизвикателствата. Затова ти казвам, че никога няма да те обладая насила, защото ако аз или някой друг реши да положи достатъчно усилия, ти с удоволствие ще отдадеш това, което сега си решила да задържиш. Защо? — Той изстреля думата към нея с глас, стържещ като трион. — Не ти ли предложих достатъчно? Трябваше ли да бъде Ролс Корниш вместо Мерцедес? Би ли се зарадвала на кредит при Шарл Гале? Забелязах, че носиш скъпи дрехи и обици на Елза Перети. Да не съм те подценил? Или ти предложих твърде малко?