Читать «Игра на любов» онлайн - страница 56

Тя го видя да свива рамене, които се очертаха под прилепналото му ленено сако.

— Това само ще доведе до още клюки и повече шум. — Тонът му беше преднамерено равен, но очите му й се надсмиваха, от което лицето й пламна под грижливо сложения руж.

Като остави внимателно чашата си, Сара каза, контролирайки гласа си:

— А тъй като никой от нас не иска да се вдига още шум… какво предлагаш?

— Наистина ли искаш да знаеш? — Тонът му беше остър като погледа му, който я обходи, попивайки всичко, от нервната червенина до дълбокото деколте. — Тогава ще ти кажа. Защо да обръщаме внимание на клюките? Да отричаш значи да ги караш да вярват. А в крайна сметка ние двамата знаем кое е истина и кое — не… нали? Ако твоят годеник ти вярва, сигурен съм, че няма да има никакви проблеми. Предполагам, че той наистина ти има доверие?

— Разбира се! — потвърди Сара разпалено. — Ние се обичаме…

— А, да. Любов. Вие се обичате — той ти вярва. Но къде е този твой Карло? Защо не е тук с теб, за да те защити от това, което са само клюки?

— Трябваше да замине! По… по работа. Но скоро ще дойде при мен, разбира се — или аз ще отида при него. И тогава ще се оженим.

— Да — мисля, че така каза по-рано.

Пред тях поставиха чинии и Сара нападна салатата си, набождайки малка скарида на охладената вилица. Нямаше да му позволи да я надвие! В крайна сметка, той беше тук по същата причина, по която и тя. Защото тя беше предизвикателство, защото той беше от онези арогантни мъже — шовинисти, които не могат да повярват, че съществуват жени, неподвластни на сексапила им. Ха!

— Моля?

Да не го беше казала на глас?

Сара невинно ококори очи срещу него, продължавайки да набожда скариди на вилицата си.

— О, не съм казала нищо. Не е ли страхотна тази салата?

— Още не си я опитала. Само виното.

— Колко си наблюдателен. Но предпочитам да престанеш да се взираш.

— В теб или в салатата ти?

— И в двете. — Тя продължи да хапва от скаридите, като ги лапваше една по една. Ха! — помисли си отново. Този път тя взе връх над него. Номерът беше да не му обръща внимание. Може би тогава ще си тръгне и ще я остави намира!

За нещастие точно в този момент китаристът реши да се приближи, като пееше любовна песен, съдейки по сърцераздирателния му глас и притварянето на очите му при високите тонове. Сара вежливо се престори, че слуша много внимателно, докато с крайчеца на окото си забеляза, че Рикардо не се забавлява — всъщност лицето му излъчваше напрежение, както и дългите, мургави пръсти, които си играеха на пръв поглед небрежно със сребърната халка на салфетката. Сара отново забеляза пръстена с монограм, който той носеше — масивно жълто злато с герб от диаманти и рубини. Това беше единственият пръстен на ръцете му, но на една от китките му имаше златна гривна, която само подчертаваше мъжествеността на собственика си.