Читать «Игра на любов» онлайн - страница 55

Бъди внимателна! Докато последното й предупреждение към самата нея отекваше в главата й, Сара излезе от стаята и тръгна бързо надолу по галерията с колони, обкичена с цъфнали лози, зави и мина през малкия вътрешен двор, който водеше в големия, обграждащ басейна. Тук щяха да вечерят заради мекото време и романтичната натура на чичо Тео. Имаше маса, покрита с безупречно бяла ленена покривка, свещи в кристални свещници и кристална ваза, пълна с парфюмирани червени рози. Свещите бяха запалени и до финия порцелан и подхождащите му кристални чаши за вино проблясваха прибори от чисто сребро. Двама келнери в бели сака се навъртаха ненатрапчиво отзад, един китарист крачеше напред-назад.

Сара трябваше да потисне забълбукалия в гърлото й истеричен смях. Какво, за бога, беше замислил чичо Тео? Всичко приличаше на сцена от стар филм с Одри Хепбърн — но беше ли тя в състояние да изиграе главната роля?

Естествено тя нарочно закъсня и Рикардо вече беше там, но не прояви никакъв признак на нетърпение или гняв, докато се надигаше да я посрещне. Повдигнал едната си черна вежда, той вдигна чашата си за поздрав.

— За Дилайт. Изглеждаш очарователно.

— Благодаря. — Тя естествено не трябваше да обръща внимание на начина, по който той нахално я огледа, сякаш я разсъбличаше. Трябваше да си напомни, че се контролира. Беше приела поканата му тази вечер, само за да му покаже, че ни най-малко не я е уплашил.

Един от келнерите й помогна да седне и тя помоли за минерална вода „Перие“ към виното си. Китаристът започна тихо да пее — някаква стара, сантиментална италианска песен. О, не! Чичо Тео определено прекаляваше или пък вече гледаше само стари филми.

Противникът й се беше облегнал назад на стола си с притворени очи.

— Харесва ли ти тази старомодна музика? Спомням си, четох някъде, че любимата ти музика е рок енд рол — пънк рок?

— Не трябва да вярваш на всичко, което четеш. — Сара весело вдигна чашата си за поздрав и опита виното, което беше много добро — сухо и изстудено точно колкото трябва. Окуражена от мълчанието му, тя продължи: — Мислех, че се срещаме, за да обсъдим как да сложим край на клюките. Може би ти би могъл да ги заплашиш със съд? Сигурна съм, че можеш да си го позволиш повече от мен.