Читать «Игра на любов» онлайн - страница 59

Думите, му я пронизваха като множество кинжали, всеки от които имаше за цел да прободе и причини болка. Те предизвикаха у нея реакция на чиста самозащита, потискайки онези други, по-загадъчни чувства, които едва не я бяха погълнали.

— Да не съм те подценил? — беше казал той. — Или ти предложих твърде малко?

Сара си пое дълбоко дъх, благодарна на приглушената светлина, която оставяше лицето й в сянка и скриваше изражението й от него.

— И двете — каза тя кратко — но не както ти си мислиш. А сега, ако не възразяваш…

Дълго след като си беше отишъл, затваряйки с овладяно спокойствие вратата зад себе си, Сара установи, че не може да помръдне. Сковаността, която си беше наложила, не я напускаше и тя продължаваше да се взира във вратата, сякаш очакваше той да влезе обратно и да я нападне отново — тялото й, както и прекалено издайническите й чувства. Но той не се върна и в един момент тя си възвърна здравия разум и избухна в плач, което беше твърде необичайно за нея. Просто гняв, каза си Сара. И безсилие, защото той иска Дилайт, а не теб, отговори си мислено тя и това я накара да заплаче още по-силно, мразейки както себе си, така и него.

13

Някои жени могат да плачат, докато заспят и на другата сутрин да се събудят свежи и без поражения. Очевидно тя не беше от тях. След като се нацупи на образа си със зачервени очи в огледалото в банята, Сара мрачно се зае да мие очите си със студена вода. Едно от старите и изпитани спасителни средства на бавачката Стагс — гарантираше премахването на подпухнали клепачи. И като повечето лекове на бавачката, то в крайна сметка свърши работа.

— Има ли някой вкъщи? — попита Сара прислужника, който й донесе късна закуска на уединената тераса, където тя правеше слънчеви бани. Надяваше се, че въпросът й звучи така безобидно, както искаше.

С очи, скрити зад прекалено големите слънчеви очила на Дилайт, Сара лежеше по бикини и намазана с плажно масло на един шезлонг, косата й беше прибрана с жълта лента.

— Само господарят. Другият джентълмен той отиде си снощи още.

Беше си отишъл! И разбира се болката, пронизала тялото й, беше резултат на огромно облекчение. Той естествено няма да иска да я види никога вече и добре, че стана така. Той беше от мъжете, на които никоя жена не би могла, или не би трябвало да има доверие! Мъж, от който трябва да стои надалеч — от тези мъже, които Сара не би срещнала. И беше крайно време да може да си стане пак тя, помисли си Сара едва ли не с отчаяние. Колко време беше обещала на Дилайт? Две седмици — месец?