Читать «Игра на любов» онлайн - страница 54

— Карло не е твоя работа. А ако не ти харесват историите във вестниците, би трябвало да ги отречеш, не мислиш ли? Сигурна съм, че си нещо като международен плейбой, но ми се иска да разбереш, че не се интересувам от твоите игри!

Между тях легна напрегната тишина. Да не беше прекалила? Сара чу как обиците й потропват отчетливо по слушалката. Нямаше ли да каже нещо?

За нейно учудване тя го чу да се смее тихо — дори смехът му звучеше повече като ръмженето на огромна котка, което я накара да подскочи нервно.

— Защо — защото не си определила правилата? Би трябвало да поемаш рискове… Дилайт!

— Аз непрекъснато поемам рискове! — От гняв гласът й стана писклив и едва не пресекна. — Но в този случай наистина не смятам да се замесвам. И не обичам да чета лъжи за себе си.

— Не? — И после рязко, сякаш му беше омръзнало забавлението, което тя очевидно му осигуряваше: — Вече не се радвам на гостоприемството на господин Колер — върнах се в хотела си. Но се обадих, за да предложа да се срещнем отново — този път насаме — и да обсъдим как да сложим край на тези слухове. Би ли позвънила да кажеш кога ще ти бъде удобно?

Защо не му беше отказала? По-късно Сара не можа да реши защо си беше позволила да прояви такава слабост при „молбата“ му, която беше прозвучала повече като заповед. Тя не искаше да го вижда никога повече и да преоткрива в себе си онази плашещо-безпомощна слабост, която загадъчното му, арогантно присъствие изглежда предизвикваше. Дилайт не би се изплашила от него, но Сара — да. Уплашена — но и привлечена, колкото и да й се искаше да го отрече.

Молците биваха привлечени от пламъка на свещта — и неизбежно опърляха крилцата си. И колкото и да се преструваше, че е Дилайт, това приключение всъщност беше на Сара и именно Сара трябваше много да внимава, ако не искаше да се опари!

Шофирането обратно до дома на чичо Тео даде на Сара време да обмисли в какво точно се въвлича, но начинът, по който я приветства охраната, я накара да се почувства добре дошла и сигурна, макар че чичо Тео изглежда беше разбрал напълно погрешно взаимоотношенията й с някогашния си гост — с когото тя трябваше да вечеря днес!

— Можете да се срещнете тук, по-уединено е. И съм сигурен, че вече си наясно какво правиш — прекарала си достатъчно време в този град. Трябваше да ми се обадиш по-рано, да знаеш! — чичо Тео беше сърдит, но й предлагаше помощта си и Сара импулсивно го прегърна.

— Знам, съжалявам — но исках да се справя сама. А и дори не знаех, че още живееш тук.

— Е, вече знаеш! Няма с какво повече да се оправдаваш, че не ми идваш на гости, а?

Чичо Тео беше страхотен, но как би трябвало да опише Рикардо, дук Ди Кавалиери? Докато обмисляше това, Сара се приготвяше, чудейки се защо си прави целия този труд. Малко грим, лек руж. И ярко червило, подчертаващо устните й.

Наистина, Сара, би трябвало да се засрамиш! — скара се тя на отражението си в огледалото, но не особено убедително. Намираща се на границата между двете роли, Сара всъщност се забавляваше от всичко това. Дори той да я мислеше за Дилайт, жената която го интригуваше беше тя, Сара. И вместо да се засрами, тя изпита удоволствие от тази мисъл. Вмъквайки се в елегантна копринена рокля на Мисони, която и прилепваше като втора кожа — невероятно мека, с корсаж, който се кръстосваше отпред доста ниско, така че откриваше вдлъбнатината между гърдите й — Сара се завъртя пред огледалата, които показваха отражението й от всички ъгли. Това бяха нейните дрехи и сега тя се радваше, че се беше впуснала в обиколка из европейските магазини, преди да отлети за Ню Йорк. Нахлузвайки обувки с високи токове, с тънки каишки от мека кожа, кръстосани отпред, и по една верижка от чисто злато около тънките глезени, се обърна отново, а полата й едва покриваше коленете й. Приличаше на майка си, както никога досега. Не приличаше толкова на Дилайт, защото някои от ситните къдрици бяха започнали да се отпускат, и падаха на врата й, по слепоочията й по бузите й. Изобщо не приличаше на Сара, която беше благопристойна и овладяна, истинска двадесет и четири каратова девственица за обяздване!