Читать «Игра на любов» онлайн - страница 50

Даже и да беше имала някакви колебания, задушният малък апартамент помогна на Сара да вземе решение за следващия си ход. Тук, заобиколена от разпилените вещи на Дилайт, тя по-лесно можеше да влезе в кожата на сестра си — да бъде смелата, безразсъдна Дилайт Адамс, която не се плашеше от никого и от нищо и би направила всичко, само заради опита или за „забавление“. Не, Дилайт определено не би избягала в ужас от авансите на един упадъчен италиански дук!

Само като си помислиш, това беше чудесно казано! Сара си изръкопляска, докато хвърляше някои неща в малкия си сак. „Упадъчен дук“… много добре, Сара! Старият й навик да разговаря мислено със себе си прогони нервността й, докато тя си пое дълбоко дъх, оставяйки вратата на апартамента да се затръшне зад нея. Е, ето ни. И този път, заклевам се, наистина ще бъда Дилайт. Ще го поставя на мястото му, точно както би направила тя.

Тя самонадеяно беше паркирала белия мерцедес пред входа на сградата. Може и да са го вдигнали! Но ако беше още там, ще му го върне — с елегантен жест и няколко лицемерни думи на благодарност, чийто смисъл той веднага ще прозре. Докато минаваше през въртящата се врата, Сара с почуда осъзна, че в нея се надига очакване.

Трябва да беше затаила дъх… и сега изпусна една въздишка. В крайна сметка беше там, където го беше оставила. Мъж на средна възраст с повесен на врата фотоапарат обикаляше с интерес около елегантната бяла кола. Високите токчета на Сара затракаха по тротоара и той се обърна ухилен лукаво и предразполагащо.

— Здрасти! Тази малка красавица твоя ли е? Възхищавах й се. Чисто нова е, нали?

Слава богу, движението още беше оживено и дори се мяркаха пешеходци — нещо необичайно за Лос Анджелис, където всички караха коли. Сара потисна моментното си желание да го отреже студено, защото все още се опитваше да се прави на сестра си — да гледа на всичко от друг ъгъл, да реагира по съответния начин.

— Здравей. Хубава кола, нали?

Помисли си, че се е справила доста добре! Хвърляйки му разсеяна усмивка иззад огромните слънчеви очила, Сара започна да рови за ключовете в безпорядъка на чантата си. Трябваше да са някъде там. Помнеше…

— Ти си Дилайт Адамс, нали? Тази сутрин гледах по телевизията материала на Бренда Роуън за теб. Имаш ли нещо против да те снимам с новия автомобил? Подарък от някакъв италиански дук, може би?

Сара зяпна и вдигна поглед — той вече снимаше. Движеше се много бързо, като професионален фотограф, осъзна тя объркано.

— Вие няма да…

Той не й даде възможност да довърши, като протегна успокоително ръка, преди да й връчи визитката си.

— Ей, благодаря за снимките. Аз съм Гордо Рап. А ти наистина си умно момиче. Известността няма да ти навреди, нали?