Читать «Игра на любов» онлайн - страница 52

— А сега, ако те пусна, в коя посока ще избягаш? Сигурна ли си, че искаш да избягаш? — В гласа му се долавяше презрителна насмешка. Подобно на близък приятел или любовник, той изведнъж хвана и другата й ръка, залюля двете и изведнъж я придърпа към себе си.

— Престани!

— От какво се страхуваш? Или се опитваш да ме заинтригуваш?

— Опитах се да ти кажа и преди — аз… аз съм сгодена! И го обичам — много. А колкото до теб, синьор, не бягам от теб, просто се опитвам да те избягвам, това е всичко! — Тя си наложи да отметне глава и да срещне очите му като две късчета черен лед, стремейки се гласът й да звучи безгрижно. — Не го вземай много навътре, все пак — ако не бях срещнала Карло и не се бях влюбила в него, бих могла да си падна по теб!

Сега гласът му беше леден като погледа му, когато я пусна така внезапно, че тя едва не падна.

— Карло, а? Италианско име — и те предупреждавам, сладка Дилайт, че ако той е от старата родина, ще е ревнив — и несъмнено ще очаква годеницата му да бъде непорочна… нали каза, че смятате да се жените?

— Разбира се, че ще се оженим. Всъщност много скоро. Веднага щом… приключа с филма ще отида при него.

Ключовете за мерцедеса сякаш горяха дланта й под натиска на пръстите му. Сара несръчно се опита да му ги подаде.

— Моля! — Какъв непредсказуем мъж! В този момент едва потисканият гняв, който беше доловила у него само преди миг, сякаш изобщо не беше съществувал. Вместо това той вдигна ръка и сви рамене докато я гледаше с безучастна невъзмутимост.

— След като ще ходиш при „чичо си“, би могла да закараш колата обратно. Не мога да карам две коли едновременно.

Той можеше да се променя бързо като хамелеон! Сара го изгледа подозрително, но докато стоеше колебаейки се на тротоара, той вече беше отворил вратата на ламборгинито и вмъкваше вътре дългите си крака.

— Помниш ли пътя или да карам бавно, за да ме следваш?

Това, което тя наистина копнееше да направи, беше да му хвърли ключовете и да се втурне вътре, като го остави да се чуди какво да прави с мерцедеса. Но Дилайт би ли се отказала от битка? Никога!

— Благодаря ти, ще те следвам, ако може, — подхвърли Сара през рамо с възможно най-лековатия тон на Дилайт. Вътрешно продължаваше да се тресе от най-разнообразни чувства, които все още не искаше да анализира — но поне той не би могъл да знае това. И този път, ей богу, тя не бягаше!

12

На следващия ден вестниците бяха пълни с клюки — дори и „търговските“, както ги наричаха всички. Прислужникът на чичо Тео й ги донесе подредени на спретната купчина върху месингов поднос, а лицето му остана безизразно, дори когато й съобщаваше, че е била спомената отново в сутрешното клюкарско шоу на Бренда Роуън и че е имало обаждане за нея, на което трябва да отговори щом се събуди. Господин Хънт.

Гарън? Сара се изчерви, припомняйки си. О, господи, какво ли си мисли за нея! И сега всички тези глупави истории…