Читать «Игра на любов» онлайн - страница 48

— Предполагам трябва да съм благодарна, че живея в по-напреднало и цивилизовано общество, където не трябва да доказвам, че съм жена, като стана майка на шестнайсет. И когато наистина имам дете, това ще бъде, защото го искам, а не поради стечение на обстоятелствата.

Стиснатата му челюст й подсказа надигащата се в него ярост и я накара да се въздържи от нови подигравки. Всъщност Сара преднамерено се извърна от него, лягайки отново на затоплената от слънцето постелка и обръщайки глава.

Тя каза с най-безгрижния тон, на който беше способна:

— О, наистина те моля да си вървиш! Няма причина да се чувстваш отговорен за мен, нито да се караме. В крайна сметка ние не се познаваме и мисля, че е по-добре да оставим нещата така!

— Но сигурна ли си, че предпочиташ точно това? — Грубият му глас опъна нервите й, напомняйки й за предишното й объркване, и въпреки преднамерената си непринуденост, Сара не можа да потисне уплахата, която я накара да потрепери въпреки горещината. Странно как този глас можеше да бъде в един миг рязък и груб, а после нежен като кадифе. Този мъж беше чудовище.

— Дилайт… нямам желание да споря с теб, въпреки че постоянно ме ядосваш. Dio mio! Дойдох тук, само да ти предам съобщението и да ти предложа да те закарам до апартамента ти, ако искаш да си ходиш. Или предпочиташ да останеш тук с мен? Доста е усамотено…

Сара отбягваше погледа му, заставяйки се да лежи неподвижно в преднамерено отпуснатата поза, която беше заела.

— Да, така е. И точно затова съм тук. Благодаря за предложението да ме закараш, но съм сигурна, че по-късно ще се оправя сама, ако не реша да се възползвам от предложението на чичо Тео.

Едно на нула за нея, помисли си Сара, макар че тишината, последвала дръзкото й изказване, леко я разтревожи. Ами ако той… от какво се страхуваше? Той беше противен, непоносим, но беше гост на чичо Тео и гордият дук Ди Кавалиери, въпреки цялата си наглост, едва ли би се опитал да я изнасили, не и тук, на открито!

— Много добре. — В гласа му имаше стаен гняв, който не отговаряше на вежливите му думи. — В такъв случай няма да си губя времето да те чакам да вземеш решение. Колата ти ще те чака отвън, ако искаш да си тръгнеш. Само кажи на някой от прислугата. Приятен следобед със слънцето, госпожице Дилайт Адамс.

11

„Приятен следобед със слънцето.“ Ами! И начинът, по който го каза, сякаш предпочиташе да я остави на дявола.

Сигурно иска да заспя тук навън и да изгоря, помисли си Сара с омраза, представяйки си как суровото, навъсено лице се взира в останките й. Точно тази представа я накара да се размърда малко по-късно, след като се огледа крадешком наляво и надясно и се увери, че си е отишъл.

Тя стигна до стаята си, копнеейки да се хвърли в току-що оправеното легло и да заспи — без повече кошмари, благодаря! Но чичо Тео още не се беше върнал, а мисълта да бъде затворена в една къща с Рикардо я плашеше. По-добре да си тръгне, докато все още е в безопасност… и без да се спира повече на тази странна мисъл, Сара бързо взе душ, облече се и повика един от усмихнатите прислужници-корейци.