Читать «Игра на любов» онлайн - страница 49

— А, да! — каза й той с още по-широка усмивка. Щом поиска да си тръгне, ще има кола. Ще отнеме само минута…

Колата я чакаше пред покрития преден портал с колони. Блестящо бяла, чисто нова, с подвижен покрив, който вече беше махнат за нейно улеснение. Спортният Мерцедес-Бенц SL 450 от нейните мечти.

Чичо Тео… изненада… но как би могъл да знае за каква кола винаги е бленувала? И защо той би…

— Това е подарък. За вас.

Дилайт би хукнала надолу по белите мраморни стъпала с радостен вик. Сара се намръщи и зададе въпрос.

— От кого? От чичо… от господин Колер?

Мъжът поклати глава.

— О, не, госпожице. От другия господин. Той каза да ви предам, че ключовете са вътре.

Сара хвърли дълъг, замечтан поглед на блестящата нова кола, преди да й обърне гръб, надявайки се, че гласът й звучи достатъчно равнодушно и не издава чувствата й.

— Но аз разбира се не мога да приема такъв подарък. Трябва да кажете това на господина, естествено като му благодарите от мое име за любезността. Моля ви, Ким, бихте ли ми повикали такси?

Очите на мъжа се разшириха от учудване, докато клатеше отрицателно глава.

— Съжалявам, госпожице. Тук не се допускат таксита.

Спомняйки си със закъснение за портала и сложната охранителна система, Сара се намръщи объркано. Никакви таксита — той естествено трябва да е знаел това! И сега си мислеше, че я е хванал натясно. Тя изведнъж разцъфна в усмивка, която смекчи разтревоженото изражение на Ким.

— Разбира се, трябваше да се сетя. Е, при това положение нямам голям избор, нали? — Усмивката й стана още по-лъчезарна — Ще взема предложения ми транспорт, но само назаем, а не като подарък. Непременно кажете това на дука.

Тя се надяваше, че той ще побеснее. Особено когато му изпрати обратно колата с неангажираща бележка от рода на „благодаря за великолепния транспорт…“ Да го вземат дяволите, дето си мисли, че би могъл да я купи!

* * *

Само гневът помогна на Сара да се справи с движението. Мерцедесът беше една мечта, но тя нямаше да позволи това да повлияе на преценката й. Дук Ди Кавалиери я преследваше по някакви си свои причини — ту я провокираше, ту я обиждаше, и, да, понякога я очароваше. Очевидно беше запомнил случайно подхвърленото от нея за колата, която винаги бе желала да има. И не по-малко ясно беше, че за него парите са само средство за постигане на целите му.

„Обект на желание.“ Думите се появиха неканени в мислите на Сара заедно със странна тръпка на страх, която я накара да впие пръсти във волана. Защо беше решил, че я иска? И защо тя бягаше от него? Беше чувала, че най-добрата защита е нападението — а и сестра й, която беше свикнала да се оправя с всякакви мъже, сигурно щеше да остане и да му даде да разбере! Като наближи апартамента си, Сара намали, а на челото й се беше появила бръчка, скрита донякъде от огромните очила на Дилайт. Сега, със закъснение тя се ядосваше на себе си, че така набързо си беше тръгнала от чичо Тео. Трябваше да остане, да му покаже колко малко означава присъствието му за нея. Не трябваше да се оставя да я прогони, особено като се сетеше за лукавите му намеци, че нарочно се прави на недостъпна. Какъвто беше самомнителен, сега щеше да си помисли, че е избягала, за да я преследва още по-упорито. О, по дяволите!