Читать «Игра на любов» онлайн - страница 47

Но внезапният прилив на непознати за нея усещания я накара рязко да се изправи и да оправи връзките на банския си.

— Стига! И не съм ничия, знаеш какво… да ти е ясно.

Облечен в тънка памучна риза на райета и прилепнали дънки, той беше коленичил прекалено близо до нея, като гъвкав хищник, толкова сигурен в плячката си, че би я оставил да бяга, колкото той пожелае, преди да я хване, би се забавлявал с безплодната й съпротива, преди да…

Сара погледна с гневно предизвикателство в тъмната дълбина на очите му.

— Наистина не разбирам откъде се появи, нито пък ме интересува. Просто бих се чувствала… много по-добре, ако ме оставиш на мира. Аз съм твоята типична противна освободена американка, спомняш ли си? И съм сигурна, че ти, синьор, имаш богат избор от въздишащи по теб, покорни, податливи жени, които с удоволствие биха легнали с теб. Защо не вземеш това, което се предлага свободно?

Той се изсмя, което предизвика у нея нов изблик на гняв, а погледът му открито се плъзна по тялото й по начин, който целеше да я обиди.

— Защо? Сигурен съм, че ти знаеш. Нарочно ме предизвикваш… или се правиш на жертва? Струва ли си да се опитам да разбера?

Той наистина прекаляваше! Сара усети как лицето й пламна от гнева, който се мъчеше да потисне. Въпреки това тя се опита внимателно да подбере думите си, като изстрелваше всяка една срещу него с премерена студенина, целяща да неутрализира струящите от небето изнервящо жарки лъчи на слънцето.

— Винаги съм намирала, че най-добият начин да узнаеш нещо е да попиташ! Но за да ти спестя излишни усилия, бих могла още сега да ти кажа, че не се опитвам да те подмамя, даже и да ти харесва да си мислиш така. Не знам и не ме интересува какво си мислиш за мен, но нека ти кажа нещо, аз съм моногамна. Влюбена съм в човек, който иска да се ожени за мен и… не търся нищо друго, благодаря ти!

— А, значи имаш интерес към брака? А както съм чувал, в Калифорния всичко е обща собственост — дели се по равно, даже ако жената не е участвала в спечелването на парите, на които според съда има право. Нищо чудно, че бракът е толкова желан тук — особено от жените.

Сара се ококори насреща му с подчертано престорена приветливост, главно за да прикрие бушуващия в нея гняв.

— Колко си старомоден! Не си ли чувал за палимония²? Ако искам да се омъжа, това значи да се откажа от свободата си, може би да имам деца. Означава обвързване… но ти не би разбрал това, нали? Сигурна съм, че още разсъждаваш като в Средновековието, където мястото на жената е било няколко крачки зад мъжа!

Гласът му стана измамно нежен:

— Колко жалко, че не сме в това, което наричаш Средновековие. На петнайсет години щеше да си вече омъжена и досега да имаш две-три деца, за които да се грижиш. И щеше да си повече жена.

Това вече не беше просто дуел, а открита война. Без да потрепери от подигравателния му поглед и леко заплашителната му близост, Сара се надяваше, че погледът й достатъчно ясно изразява презрението, което изпитваше.