Читать «Игра на любов» онлайн - страница 46

Как смееше този мъж, или който и да е друг, да я критикува?

Отхвърляйки него и отвратителната му хладна арогантност, Сара се обърна по корем и облегна глава върху ръцете си. Може би той ще си отиде, ако не му обръща внимание.

— Сигурен съм, че многобройните ти психоаналитици са подпомогнали тази… еволюция, както я наричаш. А вероятно и многото ти преживелици. Или предпочиташ да ги наричаш експерименти?

— Махай се! — Сара беше горда от безразличието в гласа си. — Това не е твоя работа. Всъщност, тъй като сме откровени един с друг, аз дори не те харесвам.

— Това да не е покана? Да не би да ме предизвикваш?

— Какво его! — Тя се размърда ядосано, а после затаи дъх, усещайки, че той се е отпуснал до нея. По някаква причина той искаше да се бори с нея. Искаше война и тази мисъл накара Сара да застане нащрек. Той беше повече циничен критик, отколкото предполагаем „почитател“. Всъщност досадник!

— Защо не ме оставиш намира? Надявах се на малко спокойствие, малко пространство…

— Горкото момиченце, ето те в лапите на жестокия човекоядец. Или в мислите си ме сравняваш с кръвожаден вълк?

— Опитвам се изобщо да не мисля за теб…! — каза Сара ледено, и извърна глава, подразнена от гласа му. — И обикновено успявам. Къде е чичо Тео? Мисля, че трябва да си ходя.

— Всъщност точно затова си позволих да наруша твоето… „пространство“, както го наричаш. Домакинът ни беше извикан спешно по работа и ще отсъства няколко часа, а може би и цял ден. Помоли ме да ти кажа, че си добре дошла тук, но ако искаш да се прибереш у дома, по всяко време ще има кой да те закара. — Гласът му премина в измамно кадифено мъркане. — Страхувам се, че вече изпратих Албърт, резервният шофьор на Тед, да закара приятелката ми. Пътят е дълъг — тя живее в Сан Диего. С удоволствие ще те закарам, където пожелаеш… ако искаш да си тръгнеш.

Дотук с отпускането и забравянето! Сара се стегна, готова за битка, и си заповяда да не мърда. Докато тя ровеше в ума си за подходящ злъчен отговор, той явно взе мълчанието и за капитулация, защото ръката му докосна рамото й почти собственически, плъзна се леко надолу по гърба й чак до извивката на хълбока и после пак нагоре, проследявайки с пръсти гръбнака й от основата до врата.

— Защо не престанеш да се бориш с мен… и със себе си? Гарън Хънт е много женен мъж… всичко, което иска е малко… вие, американците, имате доста цапнат израз за това, който не искам да повтарям, мисля, че знаеш какво имам предвид! Защо не забравиш за него? — Топли, силни пръсти масажираха рамото и врата й. О, господи, толкова лесно би било да се предаде. Да му позволи, да се остави на зараждащия се прилив на желанието. Да се издигне на гребена на бавната вълна… да не мисли, само да чувства. Тънката струйка на усещането прерасна в мощно течение, което изведнъж я накара да се опомни.

Ръката му някак си се беше смъкнала от рамото й и се беше промъкнала под миниатюрното горнище на взетия назаем бански. И ако тя позволеше нещата да продължат, ако се оставеше да я завладеят чувствата, може би щеше да разбере в какво се състои цялата работа. Може би…