Читать «Игра на любов» онлайн - страница 44

10

— Фантастична игра!

— Господи, момичето наистина знае да играе тенис!

По-добре да си спомня за похвалите след завършилата почти наравно игра, отколкото за жаждата си. След още няколко „Харви Уолбънгър“ никога вече не искаше да чуе за портокалов сок!

Обръщайки глава на възглавницата, Сара потисна един стон на истинско страдание. Усещаше вътрешностите си натъртени, гърлото я болеше. В съзнанието й изплува смътен спомен за доста безуспешните й опити да се пребори с чувството за гадене. И още по-смътната картина на надвесеното над нея лице на Гарън, който беше започнал да я разсъблича…

Обляна в студена пот, Сара рязко седна в леглото. Дори очите я боляха, когато ги мърдаше. Но беше намерила това, което търсеше. От другата страна на огромното легло, в което очевидно беше спала, имаше вдлъбнатина на възглавницата, където друга глава беше лежала до нейната.

А тя дори не си спомняше! Лягайки отново, Сара притисна с пръсти слепоочията си, опитвайки се да мисли. Не се чувстваше различна! Не чувстваше нищо! Вероятно беше припаднала и той не беше направил нищо.

Сара внимателно отвори очи отново. Никаква кръв — нищо. В крайна сметка Гарън се оказа джентълмен — не че имаше някакво значение, защото вероятно нямаше да иска да я види повече.

— О, браво! Господин Колер ужасно се разтревожи за вас. Накара ме да остана при вас, след като кавалерът ви си тръгна. — Камериерката говореше от вратата.

На Сара й се искаше да стене на висок глас. Сега трябваше да се изправи пред чичо Тео. И Гарън навярно е отвратен от нея. Тя потръпна при спомена за снощното си прилошаване. Никога вече „Харви Уолбънгър“!

Умели пръсти докоснаха челото й, премериха пулса й.

— Ще се оправите. Вероятно е само лек махмурлук и аз ей сега ще ви донеса нещо, което веднага ще ви помогне!

— Е добре…! Имам чувството, че трябва да те отвлека, за да прекараш известно време с мен! Изненадан съм, че майка ти не те е накарала да ми се обадиш!

Гласът на чичо Тео беше дрезгав и разтревожен, но после се разведри.

— Поне играеш тенис дяволски добре… Сара беше, нали? И не си мисли, че не забелязах как остави Гарън да спечели последния гейм!

Трябваше да се постарае гласът й да не трепери.

— Не, чичо Тео, не съм Сара. Аз съм Дилайт, спомняш ли си? Черната овца.

Очите му, все така бдителни и проницателни, се плъзнаха по нея, преди да свие рамене нетърпеливо.

— Е — Дилайт или Сара — всъщност няма значение. И двете сте дъщери на Мона, нали? Смятам, че и двете приличате на майка си.

— Кога си тръгна Гарън? — Смяната на темата беше преднамерена, но сега Сара не можеше да се притеснява за това.

Чичо Тео само се намръщи.

— Мисля, че веднага, след като ти заспа. Сали му се обади — нещо във връзка с едно от децата. Но ме помоли да ти кажа, че би искал да те види отново.

— О… — каза Сара тъжно. На каква глупачка се беше направила! Горкият Гарън, проявил е любезност.

— Мисля… — Сара внимателно масажираше слепоочията си — мисля, че днес трябваше да се явя на снимачната площадка. О, Боже. Лу ще бъде бесен!