Читать «Игра на любов» онлайн - страница 43

Не я интересуваше, че той я погледна, повдигайки с преднамерен сарказъм едната си вежда. Тя беше тук с Гарън Хънт и тази вечер Гарън щеше да се погрижи за нея — вероятно във всяко едно отношение!

Дук Ди Кавалиери отмина, под ръка с дамата си, и Сара едвам се удържа да не се изплези зад гърба му. Част от нея се ужаси от това. Никога преди не беше правила нещо толкова просташко! Сигурно вече беше доста пийнала.

— Искаш ли да пообиколим?

Слава богу, че Гарън реши да се намеси. Сара му се усмихна ослепително.

— С удоволствие. Особено тенис кортовете.

— Дадено.

Впоследствие Сара се чудеше какво би станало, ако другите не се бяха помъкнали след тях.

— Какъв е облогът, все пак? — попита някой объркано и тя сви рамене.

— Откъде да знам? — Но започваше да изпитва подозрение. Даже нещо повече от подозрение, когато чичо Тео се приближи до нея, все още намръщен.

— Заложих на теб, скъпа, макар че сестра ти Сара е шампионката по тенис! Може да те е научила на нещо.

— О, тя ме научи на всичко, което знае! — Сара опитваше тежестта на ракетата, която си беше избрала от петте, предложени й от Тед. Надяваше се, че се чувства толкова самонадеяно, колкото прозвучаха и думите й. — С кого играя? — Сега беше в свои води!

Би трябвало да знае кой ще й отговори! Какво правеше Рикардо без своята дама? Сара се завъртя и го погледна в очите.

— С вашия възлюбен, разбира се! Предизвикателството беше между вас двамата, макар че, да си кажа честно, синьорина, не мога да си представя защо ще предизвиквате мъж на партия тенис! Каквото и да стане, вие губите!

— Аз съм предизвикала? Кого?

Нямаше нужда той да отговаря и може би така беше по-добре. Гарън Хънт й помаха от другата страна на мрежата.

— Добре, скъпа! Да започваме. И не забравяй, че обеща да не ми се сърдиш, ако стана много груб. За мен тенисът е като шофирането — започна ли, мисля само за победа!

— Аз също.

Всичко щеше да приключи много бързо. Щеше да остави Гарън да я победи, като се съпротивлява, колкото да не изглежда глупава. А що се отнасяше до негово превъзходителство дук Ди Кавалиери, Сара искрено се надяваше да е заложил голяма сума на нея!

Но когато започна първият гейм, Сара забрави всичко освен концентрацията, отпъждайки спомените.

— Би могла да станеш професионалист! Всъщност ще си прахосаш таланта, ако не опиташ поне при аматьорите!

Спомени за Пат, която я научи да играе тенис. По онова време Сара ходеше на две опашки. Тя отново усети тежестта на всяка плитка върху раменете си, докато клатеше енергично глава.

— Знаеш, че татко не иска да чуе за това! Ако мислеше, че бих могла да се захвана сериозно, щеше да ми спре уроците. А на мен толкова ми харесва, Пат!

— Ти сервираш, скъпа!

От първия гейм си спомняше най-ясно изненаданата физиономия на Гарън, когато тя заби топката точно в ъгъла на корта. Видя как възбудата се появи в светлосините му очи и се предаде и на нея.

— Значи си добра! Имах такива подозрения от самото начало…

Той й се усмихна, оставяйки двусмислицата да стигне до съзнанието й. Сервисът му съвсем не беше снизходителен и я накара да потича за топката. Сара усети надигащата се в нея възбуда. Той беше добър! Само да не забрави, че трябва да загуби това състезание.