Читать «Игра на любов» онлайн - страница 42

Стъпвайки на опасна почва, Сара каза нахално:

— Полусестра, чичо Тео! Аз съм тази, която върши всичко на своя глава! Така е, нали Гарън?

Аз съм по-добра актриса от Дилайт! От всички тях! Мислите на Сара се рееха, докато тя се впускаше в ролята си за вечерта. Гарън вече беше заинтригуван — много повече, отколкото в началото. Пръстите му леко докоснаха гърдите й и той наистина я гледаше с опипващи почвата сини очи.

— Сестра ти имаше много повече ум от теб, а съм сигурен, че и сега е така! — Разбирайки, че едва ли са го чули, Тед Колер сви рамене. В крайна сметка не беше баща на децата на Мона, а по всичко личеше, че тази тук знае как да се оправя в опасни ситуации.

— Боя се, че имам и други гости — каза той, обръщайки се към Гарън, който сви рамене.

— Познавам ли ги?

— Имам им доверие. Можеш да не се притесняваш, стари приятелю.

— Хайде, да видим кои са и после ще ти покажа тенис кортовете на лунна светлина! — Гарън се ухили на Сара.

— Колко романтично! — Сара го даваше леко, макар че започваше да се притеснява. Колко още можеше да държи Гарън на разстояние? И щом си помисли за това, изведнъж разбра. Всъщност тя не искаше да се люби с Гарън! Даже ако Дилайт би го направила. Ако възнамеряваше някой ден да загуби проклетата си девственост, предпочиташе всичко да бъде много специално! Никакъв женен мъж с едно око в часовника, дори и да е Гарън Хънт. Но как можеше да обясни това на Гарън, без… без да се разкрие?

Точно при тази мисъл Сара получи втората си изненада за вечерта.

— Моят гост, дук Ди Кавалиери… — Ако Гарън не я държеше…!

— О, да. Срещали сме се. — Тонът му беше абсолютно безразличен, а очите му студени и незаинтересовани — две черни късчета ахат, които я пронизваха. Сара забеляза със закъснение, че той беше под ръка с една от най-страхотните жени, които беше виждала — с медно руси коси, изящни черти и скъпи бижута.

„Е, добре!“ помисли си тя раздразнено. „Нека преследва някоя друга за разнообразие. Какво облекчение!“ Тя плъзна грациозно поглед по него, сякаш се опитваше да го запомни.

Може би все пак щеше да позволи на Гарън да я съблазни. Някой трябваше да бъде пръв! Сара започна да режисира сцената в ума си. Ще си тръгнат скоро — ще има цветя, шампанско и нежна музика. Може би Вагнер. Тя се надяваше, че Гарън харесва Вагнер.

Появи се келнер с поднос и Сара автоматично протегна ръка. По-добре да е леко пийнала, можеше да й бъде от полза. Трябваше да се отпусне — да се научи да се отпуска. Още едно питие би могло да свърши по-добра работа, защото първото беше само портокалов сок във висока чаша.

— Малко са тези, които могат да се държат на краката си след два „Харви Уолбънгър“ на екс. С моята… приятелка се обзаложихме за вас, госпожице Дилайт.

Гласът на Рикардо накара Сара да скръцне със зъби, макар че жената с него се усмихна мило и малко снизходително. Тя имаше френски акцент.

— Аз естествено заложих на вас. Две питиета… пфу! Нищо не са, все едно какво говорят, oui?