Читать «Игра на любов» онлайн - страница 41

— Харесвам чувството ти за хумор, хлапе! Но недей да се впечатляваш много от къщата. Независимо от парите си, Тед е съвсем нормален, земен човек. И футболен запалянко като теб — не четох ли нещо такова?

Докато Гарън й помагаше да излезе от колата, Сара се опита да прикрие объркването си. Футбол? И естествено той имаше предвид американски футбол. О, боже, как щеше да се измъкне от това?

— О… да. Но тази година съм на вълна тенис! Писна ми от футбола.

— Тенис, така ли? И на мен ми е любим. Може да поиграем някой път?

Движейки се с лекотата на човек, сигурен, че разполага с много време и не е нужно да прави много усилия, Гарън небрежно плъзна ръка около кръста на Сара и я целуна леко по слепоочието.

— Мм! — Тя не можа да измисли друго! Какво се очакваше да направи, да каже? Слава богу, на вратата стоеше някой — сега вече не трябваше да прави или казва нищо, освен „здравейте“ и „благодаря“ на техния домакин.

Първата й неприятна изненада за вечерта беше разпознаването на гласа, който ги поздрави. Теодор Колер — един от най-богатите хора в света, според слуховете, и по една случайност близък приятел както на майка й, така и на баща й. Чичо Тео от детството й, който разбира се „винаги се връщаше в Америка“.

— Хей, Тед! — Сара се поколеба, мъчейки се си възвърне самообладанието. Напомни си, че не е виждала чичо Тео поне пет години и за това време доста се е променила, както и Дилайт, но Гарън вече ги представяше един на друг кратко и неофициално:

Сара нямаше повече време да се двоуми, тъй като Гарън я въведе вътре, хвърляйки й леко озадачен поглед.

— Какво има? Познаваш Тед, нали?

— Тед познава цялото семейство. Какво става, млада госпожице, да не си забравила чичо Тео? — Ухаеща на любимия парфюм на Дилайт, Сара се повдигна да го целуне по брадатата буза.

— Разбира се, че си спомням. Но не знаех, че ти… бях съвсем малка, нали?

— Двамата се познавате — чудесно! А сега моля едно питие, Тед!

— Знаеш къде е! Хайде ела, Дилайт. Знаеш ли, че се опитах да убедя майка ти да не те нарича така? Тя естествено не искаше и да чуе. И какво правиш с Гарън Хънт?

— Той ме покани на вечеря, това е всичко!

— Това е всичко, а? Не знам какви ги мислите вие младите днес… и не искам да знам! Прави каквото искаш… ако си сигурна, че знаеш какво е добро за теб!

Гарън се обърна и ги изгледа внимателно с питащи очи.

— Вие двамата се познавате много добре! Каква е тази работа?

— По дяволите, това е дълга история. Някога бях влюбен в Мона и завърших в ролята на „най-добрия приятел“! — Колер сви изразително рамене.

— Аха, сега мисля, че разбирам. Мона е страхотна жена. — Гарън се ухили вироглаво и хващайки здраво Сара през кръста, я привлече към себе си. — Не мислиш ли, че тази малка Дилайт тук много прилича на майка си?

Тед Колер изсумтя.

— По дяволите, не знам! Питай психоаналитика си! Но ще ти кажа нещо, всичките деца на Мона приличат на нея.

Сара се насили да се усмихне лъчезарно и малко дръзко в отговор на внезапното му взиране, изпитвайки огромно облекчение, когато той най-после призна раздразнено, че само преди пет минути би могъл да се закълне, че тя му напомня повече за сестра си.