Читать «Игра на любов» онлайн - страница 40

— Уморена ли си? Мислех да идем до Малибу при един приятел, който е страхотен готвач. Имам постоянна покана за вечеря. Ще харесаш Тед. Познавам го отдавна.

— Звучи страхотно! — каза Сара весело.

Може би — само може би — Гарън просто беше любезен с нея, а приятелят му готвач ще се навърта наоколо. А ако не, помисли си Сара с чувство за фатализъм, като затвори за момент очи, не беше ли Гарън Хънт най-подходящ за нейното освобождение? Привлекателен, секси, непосредствен, женен мъж. Какво повече може да иска една девственица по неволя? Припомняйки си изпълнената с нежна страст любовна сцена от „Сделка със смъртта“, в която той се люби за пръв път с изплашената си годеница индианка, която е почти дете, Сара се успокои. Не казваха ли всички, че Гарън Хънт няма нужда да бъде актьор, защото винаги играе себе си?

9

Какво беше очаквала? Впоследствие Сара не би могла да каже съвсем точно. Може би малка, уютна къщичка на плажа? Но тя нямаше много възможност да мисли, докато Гарън лавираше в напрегнатото движение с голяма скорост, която я накара да си спомни всички статии, които беше чела за хобито му да се състезава с коли. Поне внимаваше, докато караше, и от това тя се чувстваше малко по-спокойна, не чак като обречена.

Изпита облекчение, когато Гарън най-после намали, и леко объркване, когато той спря пред масивна желязна порта, почти скрита зад храсти и цъфнали дървета.

— Само за минута…

Сара гледаше очарована, докато Гарън изпълняваше „целия ритуал“, както би казала Дилайт. Каква охранителна система! Той каза няколко думи в нещо като скрит микрофон и се върна при колата, поглеждайки настрани към Сара с усмивка и вид на фокусник, който ей сега ще извади отнякъде заек. И естествено портата се отвори безшумно пред очарования й поглед.

Поглеждайки през рамо, Сара видя, че портата се беше затворила зад тях, и побърза да пропъди лекото безпокойство, което заплашваше да помрачи възбудата и очакването.

— Напомня ми малко за пещерата на Али Баба! — каза тя шеговито и Гарън се изкикоти.

— Точно това си помислих и аз, когато Тед ми я показа да пръв път! Нужно е време, за да свикнеш с нея, предполагам. — Той и хвърли онази затрогваща усмивка на намерило се малко момче и Сара усети, че сърцето й заби по-бързо. — Всъщност компютърът — Тед го нарича „Голямата Майка“ — разпознава гласа ми и отваря портата. Има разбира се и пазачи с кучета, макар че не се набиват в очи.

Те караха по дълга алея с кипариси от двете страни — съвсем по гръцки или по италиански маниер. „Зловещо,“ помисли си Сара, трепвайки леко.

— Колко остава до къщата, за бога?

Този път Гарън я потупа по бедрото почти несъзнателно.

— Точно зад… следващия завой! Виждаш ли ей там? Намира се точно на брега на океана, има и частен плаж. — Сега вече я погледна преценяващо. — Бих искал някой път да те доведа тук през деня, ще ти хареса. Може би след като филмът е готов, а?

Сара почти не го чу, а очите й се разшириха при вида на къщата.

— Първо Али Баба, а сега „Отнесени от вихъра“!

Тя осъзна, че беше казала това на глас, едва когато Гарън се изкикоти.