Читать «Игра на любов» онлайн - страница 36

Когато Сара спря да си поеме дъх, той каза с хладна любезност:

— Това ли е всичко, което имаш против мен засега? — и предизвика разярения й отговор.

— Не, всъщност не! — Тя пресуши чаша вино, за да накваси гърлото си. — Всъщност…

Този път той я прекъсна, впивайки болезнено пръсти в меката й кожа през тънката коприна на блузата й.

— Всъщност ти си пияна и не си в състояние да разбереш! Не видя ли, че по време на тирадата ти отворих втора бутилка? А може и да не си искала — изглежда много си падаш по виното, а не можеш да се справиш с количествата, които поглъщаш! Престани веднага! — Той я разтърси грубо, толкова силно, че я изплаши. — Спри да се държиш като евтина, нахална кучка, каквато мога да си хвана по лъскавите улици на Холивуд!

Сара беше ужасена — от себе си (наистина ли беше изпила всичкото това вино?) и от изблика на ярост, който беше предизвикала у него. Въпреки всичко сякаш не можеше да заповяда на езика си да спре.

— Би трябвало да повикам охраната да те изхвърли от снимачната площадка за… задето ме преследваш! Влачиш ме тук насила, обиждаш ме през цялото време, а после… ох!

Той я разтърси отново, докато тя помисли, че вратът й ще се счупи.

— Ще млъкнеш ли? Да те преследвам, как не — ако мисля да те изнасиля, няма да си правя целия този труд. Ако исках това, щях да те имам на пода на онова студено малко фоайе в мига, в който те видях за първи път! Разбираш ли това? Разбираш ли от прелъстяване или предпочиташ… по-директен подход?

— Спри… — гласът й прозвуча почти като шепот, грубо прекъснат от него.

— Спри… — повтори той подигравателно, докато устните му хищнически кръжаха над нейните. — Има само един начин да ти затворя устата, нали? И двамата го знаем…

Към познатата жестокост на яростните му целувки се прибави унижението от насилственото, болезнено притискане на тялото й към неговото, което я караше да чувства… да усеща всичко, което той искаше, без съмнение! Първичният ужас, чудото и заплахата на нарастващата му възбуда и усилващия се натиск върху вътрешната страна на бедрото й, докато тя стоеше притисната към него, а ръцете му обвиваха кръста и раменете й като железни обръчи.

Имаше моменти на чист, неподправен ужас, когато Сара се чувстваше погълната, унищожена от пламъка на неговата страст и ярост. Тя безуспешно го удряше по гърдите и раменете, опитвайки се да достигне до кожата му през спортното яке с безупречна кройка. И изведнъж след ужаса дойде някакво странно спокойствие — нещо като примирение и отстъпление.