Читать «Игра на любов» онлайн - страница 37

Отстъпи! Дилайт би го направила! Лукав, циничен шепот, идващ от тъмните ъгълчета на съзнанието й. Какво ли би било усещането да притисне мъж до себе си, да притегли главата му към своята, да почувства косата му под пръстите си?

Сара въздъхна и остави ръцете си, някак странно слаби като останалата част от нея — воля и всичко друго — да се плъзнат нагоре и се сключат около врата му. В крайна сметка начинът, по който я целуваше, я лишаваше от всякакъв разум… тя не искаше да мисли, само да усеща това, което усещаше сега. Жега и студ — огън и лед, и пак огън, докато неопитното й тяло се притискаше към неговото по своя собствена воля.

О… Сара! Сигурно това е то! Дори познатият глас в ума й звучеше екзалтирано и в никакъв случай разумно.

Какво ли би могло да се случи, ако вратата не се беше отворила? До една от стените на големия, удобен офис, който можеше да служи за дневна, имаше удобен диван. Никакво бюро — Пол Друри не вярваше в тях.

Когато по-късно се опита да анализира какво и как се беше случило, Сара установи, че е изпълнена с тревожно противоречиви чувства.

— Боже мой! О, извинете. Но мислех, че Пол ме очаква, а отвън нямаше никой…

Лицето на червенокосата жена с остри черти, която стоеше там и ги зяпаше през очилата си с позлатени рамки, се стори твърде познато дори на Сара, която рядко гледаше телевизия. Бренда Роуън — телевизионният вариант на Луела Парсънс и Хеда Хопър във върха на славата им. Тя имаше собствено телевизионно шоу и вестникарска рубрика и ето я там, от плът и кръв, без намерение да си ходи, а кръглите й очи с цвят на коняк стрелкаха ту единия, ту другия.

Дукът се владееше повече, отколкото Сара изобщо можеше да си представи. Държеше я здраво за ръката и сякаш единствено това й помагаше да се държи пред пронизващо любопитните очи на Бренда Роуън. Отчаяна до прималяване, Сара гледаше как тези очи се местят от нея към кушетката и чак до масата с елегантно подредения, недокоснат обяд, до отворената втора бутилка вино и празните чаши. О, Боже, а сега какво?

— Вие приятел на Пол ли сте? А това е Дилайт Адамс, разбира се… — Очите на Бренда се плъзнаха любопитно по Сара и се спряха върху навъсеното лице на Рикардо. — Не ви ли познавам от някъде?

— Може би! — Той беше самата вежливост, докато водеше Сара към вратата, от която преди малко я пазеше. — Но със сигурност не съм моят приятел Пол Друри. Ще го почакате ли? Тъкмо се канех да отведа госпожица Адамс обратно на снимачната площадка.

Бренда Роуън внезапно се усмихна и устата й се оказа изненадващо широка за изпитото й лице.

— О… разбира се! Сега вече ви познах. Това нов роман ли е? Тайна ли е?

— Това… — започна Сара, но той я прекъсна незабелязано, усмихвайки се очарователно на Бренда.

— Тайна е, разбира се. Двамата с Дилайт имаме нужда от време… за да се оправим с чувствата си.

Това ги отърва от добрата стара Бренда и Сара си наложи да мълчи, докато вече не можеха да ги чуят.