Читать «Игра на любов» онлайн - страница 38

— Какво искаше да кажеш с това… това…

Той отново стана хладно саркастичен.

— Нали няма да наречеш това, което казах на онази противна женичка, лъжа? Разбира се, че подреждаме… чувствата си. А точно ти, скъпа, не трябва да се оставяш да те хващат често в лъжа, защото ще престана да вярвам на това, което ми казваш!

— Не ме е грижа дали ми вярваш! А сега ще ме пуснеш ли? — Гласът на Сара затрепери, но й беше все едно дали той е забелязал.

— Преди няколко минути ти се притискаше към мен! Защо се бориш със себе си?

Вбесена до крайност, Сара потърси думи, които да го спрат… да го държат далеч от нея. Дилайт. Смятаха я за Дилайт, не трябваше да забравя това.

Думите излизаха на пресекулки, докато тя се опитваше да се изтръгне от хватката му, гледайки го право в очите.

— Аз… аз съм влюбена в един човек, макар че ти май не си в състояние да разбереш какво означава това. Сгодена съм за мъжа, когото обичам и нямам нужда от друг любовник!

— Сигурна ли си? Ти пропусна обяда си, така че защо да не поговорим за това на вечеря? Ти изглежда си една много объркана млада жена!

— Няма да вечерям с теб — сигурно си полудял! Ще вечерям с друг.

— О? С кого?

Той беше непоносим!

— Не е твоя… — започна Сара, но видя Гарън Хънт да се сбогува с жена си. Сара го гледаше очарована. Приятели ли бяха или любовници? Или и двете, както се говореше. Той се наведе да целуне леко Сали по върха на носа и я потупа по задника, докато тя излизаше през вратата, подхвърляйки нещо шеговито през рамо.

— С него? — В тона на Рикардо имаше недоумение.

Сара се изчерви без да иска, надявайки се той да не е забелязал, и отвърна резервирано:

— Наистина не виждам каква връзка имаш ти с това. А сега, ако нямаш нищо против…

Когато той безмълвно отстъпи, за да й направи път, Сара не посмя да погледне назад, изпитвайки твърде голямо облекчение от внезапното си освобождаване, за да се чуди на внезапното му примирение. Не я беше грижа какво мисли! И в крайна сметка Гарън просто я беше поканил на вечеря — вероятно само от благодарност, че Мона беше помогнала за големия му пробив, вземайки го за другата главна роля в „Бланка“.

Този път Сара беше доволна, че другите две обитателки на „нейната“ гримьорна, бяха там, когато се върна. Пренебрегвайки любопитните им, доста намусени погледи, тя се сви на единствения свободен стол и затвори очи, заповядвайки си да не мисли. Поне докато стане пет часа и трябва да вземе решение.

Сара плуваше в мъглявината на границата между съня и реалността, когато й съобщиха, че за днес всички са свободни.

— Довиждане до утре! — Подвикващи гласове, загасващи светлини. Тя просто не можеше повече да се крие тук!

Продължаваше да се страхува, но когато излезе навън, все още с грим като защитна броня, дук Ди Кавалиери не се виждаше никъде. Слава богу! Сара въздъхна. Може би сега, когато мислеше, че е заета, ще я остави намира. Тези италианци с тяхната гордост!

Отпъждайки съзнателно тази мисъл, Сара забърза към паркинга, където чакаха лимузините. Нямаше представа колко е часът, но Гарън би трябвало вече да си е тръгнал! Нарочно беше забавила крачка, спомняйки си с чувство на вина колко любезна беше Сали с нея. Сигурно е полудяла, да накара Гарън да си мисли, че тя…