Читать «Игра на любов» онлайн - страница 35

По гърба на Сара пробяга тръпка на неподправен ужас и тя заклати глава, а пръстите му леко се стегнаха — достатъчно, за да й причинят болка, когато отново опита да помръдне главата си.

— Дилайт… — Тя видя как погледът му се спря на устните й и потрепера, когато гласът му стана леко дрезгав. — Кръстили са те на устата ти, която обещава точно това. Защо си губим времето с тези игрички?

Той се наведе и устните му докоснаха нейните с измамно спокойствие, докато през цялото време тя усещаше как тялото му вибрира от възпирания напън на страстта.

Тя така се уплаши, че го отблъсна със сила, породена от отчаянието.

— Спри! Престани веднага! Не играя никакви игри! Аз… аз предпочитам първо да ме помолиш, ако обичаш! — Спомняйки си със закъснение, че се представя за Дилайт и че при такива обстоятелства сестра й непременно щеше да започне да ругае, Сара добави решително: — И ще съм ти благодарна, ако завинаги ми се разкараш от очите, по дяволите!

Той я беше пуснал, но малодушната, трепереща страна на Сара забеляза, че просто е отстъпил назад и се е опрял с гръб на вратата. Странно, но като се изключи заплашителната му поза, той не изглеждаше обезпокоен от грубия й отказ, а просто скептично настроен.

— Защо говориш неща, които не мислиш?

Тя се сви, сякаш очакваше да я докосне пак, но той само скръсти ръце пред гърдите си, като продължаваше да я гледа някак отчуждено.

— И защо се страхуваш да ми отговориш? — Ноздрите му се разшириха някак заплашително, след което той добави с по-мек тон: — Мисля, че изпитваш същото, което изпитвам и аз, но понеже си освободена американка, се бориш с първичните си инстинкти. Очаквах една по-открита, по-смела млада жена, синьорина Дилайт. По-близка до майка ти, която с всичките си недостатъци поне е истинска жена!

Ако думите му имаха за цел да я уязвят, то целта беше постигната и Сара, която обикновено трудно можеше да бъде изкарана от кожата си, се вбеси.

Тя се изстреля от стола и застана точно пред него с ръце на хълбоците. Сара мярна отражението си на огледалната стена в офиса на Пол Друри — елегантна, почти кльощава фигура, но идеална за джинси. Нейните бяха прилепнали и избелели, с втъкната в тях червена копринена блуза с къс ръкав (само три копчета до онова, неразкочаното!). Бледо лице, като се изключи ружът, който подчертаваше скулите й. Очи, уголемени от поставения грим. С прибраната си отзад коса приличаше повече на юноша отколкото на… не беше ли казал той „истинска жена“?

8

По-късно Сара се чудеше какво би станало, ако той не беше прекъснал яростната й тирада, излята с думи, от които тя се срамуваше, но Дилайт би приветствала. „Сега за разнообразие ме чуй ти, ти надут, нахален, жалък…“ В началото той я слушаше с все още скръстени ръце и безкрайно отегчено и търпеливо изражение. Но след като Сара му каза някои Горчиви Истини (о, бавачката Стагс би се гордяла с нея!) лицето му заприлича на буреносен облак. Заприлича й невероятно на диво животно, готово да скочи и разкъса плячката си. Но Сара вече беше отишла твърде далеч, за а се притеснява. Тя чу почти пронизителния си глас и видя как очите му се стесняват като две цепки, докато й хвърляше заплашителен поглед. Тънки бели линии се очертаха от двете страни на тази негова сурова и жестока уста и даже ноздрите му сякаш се разшириха от ярост.