Читать «В недрата на Родопите» онлайн - страница 73

Това тълкувание беше правото, и един концерт от смехове, кикотения и хиления поздрави посрамения директор.

23

Подир Баташкото клане и Сръбско турската война на 1876 г.

24

В сбирката „Les Châtiments“ в стихотворението: „Cette nuit lá“,

Les chefs attendaient l’aube en fumant leurs cigares

O Cosaques! Chauffeurs! Rontiers! Bulgares!

25

Авторът на „Възстанието и клането в Батак“ охотно и не без хумор се простира върху тоя предмет (стр. 57). Ние превеждаме целия къс, за да дадем по-ясно понятие за възбуждеността на една епоха, в която ставало нужно аксесуалните, или баналните неща да излазят на първия план, без да се е чувствувал от никого комизмът им, който сега тъй бие в очите ни.

„Вънкашната форма“, казва авторът на горната книга, „е първата слабост на человечеството. Тя се видяла като първа наобходимост в очите на всеки, който могъл да носи пушка на рамо — както задълженото преобразование в новия живот. Наред с пушките, пищовите, захванали да се влечат бързо по улиците ягнешки, ярешки, овчи и коэи кожи, които с неимоверна скорост са се преобръщали на високи, макар и прости калпаци, много по-страшни от най-страшните казашки — и са се натъквали на главите. Но това само не стигало. Всеки виждал, че за новия войнишки живот турските потури не са сгодни; — пък и за самото тържество — неприличии. Случайно тия нужди и нови желания намерили до нейде удовлетворението си. В селото имало няколко склада от шарени влашки човали, които се отворили, разграбили и раздали на жените да ги преобръщат на панталони, прилични на попските, като чиста народна форма. Още в същия ден мнозина излезли на назначените позиции с тия дрехи, шарени като дъждовници с калпаци от цяла овча или козя кожа! Тая външна премяна се счела от самите селяни за такава необходима, че един сиромах, който най-напред си бил продал воловете, за да си купи пушка, като нямал с какво да си промени формата, и като не можал да свари влашките складове взел та си заклал едничкото свинче, одрал му кожата, обшил я с шила и я надянал на главата си!“