Читать «В недрата на Родопите» онлайн - страница 64

Кога башибозуците по мръкнало оставили школото, придружени само с няколко жени — да ги изнасилват, и от няколко деца — да ги потурчват, там не останало вече ни едно живо същество. Но не! Двесте души хора още останали живи там, скрити под пода, (в празднината на дюшемето). Тия нещастници, няколко часа били неми слушатели на писъците и демонската врява на клането над тях и около тях. Може ли да си представи човек по-нетърпимо положение, по-звярско напрежение на нервите? Когато усетили, че башибозуците си излезли, сладък лъч надеждица изгрял в душите им; те помислили, че провидението ги е спасило. Това било лъч и той траял един миг. Башибозуците знаели присътствието на тия хора под пода, а това им дало идея и желание да внесат разнообразие в делото си: те тозчас се върнали със сандъци газ, разляли го по дъските и го запалили. В една минута рухнало цялото училище. С изключение на неколцина, които изкъртили дъски, за да избягнат пламъка — та да паднат тутакси под ножа и куршума — всички скрити изгорели живи!

Цяла нощ пожарът на училището пращял в небесното пространство, дори до престола на бога, заедно със своите страшни огнени езици и вопъла за отмъщение на няколко стотин человечешки жертви — живи и мъртви — които продължавал да изпепелява…

О, и господ чу тоя път…

XXVIII. Черквата

Срещу това място се издигат основите от дялан камък на недовършената нова черква, на която кроежите и размерите се предвиждаха да бъдат доста величествени. Това беше недоправената нова черква в Батак, напусната в тоя вид, поради привършването на паричиите средства, събрани от самоволни пожертвувания. Селяните сега се черкуват в едно дървено здание, което до нейде си е историческото, онова което благородната леди Странгфорд беше направила за болница в 1876 г.

Това ново здание на черква, с тая претенция на бляскавост, е също един присмех на окръжающата мизерия, един глождлив дисонанс, турен от човешката суета всред тия следи и паметници на ужасни нещастия. Говоря за старата черква — черквата на клането.

В двор, заграден с не висок, но здрав каменен зид, със зловещи проломи, пробити от башибозуците, който за няколко време е служил за яка защита на обсадените, стои стара черква, низка, дебела сграда, с кубе низко над покрива, покрита с плочи. Влазяме в двора, обрасъл с буренак. Там надничат низки, повалени гробища, няколко унили дръвчета тъжно спущат клоните си пред мълчаливо зеющите прозорци, без пречки, дълбоки, тъмни, като очните дупки на един череп. Когато влизам в самата черква, лъхва ми в лицето един хладен, задушлив и гробен дъх; съмнителна, скръбна виделина пада въз голите издраскани и опушени стени, които подпират влажен и тъмен свод, тежко надвесен над главата ми.